19/03/2026
Снимките и видеоклиповете като доказателство по граждански дела
Снимките са допустимо доказателствено средство в българския граждански процес. Гражданският процесуален кодекс (ГПК) не съдържа изрична забрана за тяхното използване, поради което те се приемат и преценяват съгласно общите правила за доказателствата, стига да са относими към спорния предмет и да са представени своевременно. Липсва задължителна тълкувателна практика на Върховния касационен съд (ВКС), която да урежда специфично техния статут, поради което се прилагат общите законови разпоредби и практиката на съдилищата по аналогия .
1. Правна класификация на снимките като доказателство
Снимките нямат единна правна класификация и могат да бъдат приобщени към делото по няколко начина в зависимост от техния носител и съдържание:
Частен документ: Отпечатаните (аналогови) снимки се приравняват на частни документи по смисъла на чл. 180 от ГПК. Като такива, те удостоверяват, че изобразеното на тях е съществувало, но тяхната доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение заедно с всички останали доказателства по делото. Според Тълкувателно решение № 59 от 1962 г. на Пленума на Върховния съд, снимката сама по себе си не е писмен документ, но може да придобие характеристиките на "начало на писмено доказателство", ако е отпечатана в официални издания (вестници, албуми) или носи клеймо на държавно учреждение.
Електронен документ: Цифровите снимки попадат в легалната дефиниция за "електронен документ" по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ГПК и чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), които препращат към Регламент (ЕС) № 910/2014. Писмената форма се счита за спазена, ако е съставен такъв електронен документ.
Веществено доказателство (чрез оглед): Независимо от формата (аналогова или цифрова), снимките могат да бъдат предмет на съдебен оглед по реда на чл. 204 от ГПК. В този случай съдът, с или без участието на вещо лице, непосредствено възприема съдържанието на изображението. Съдебната практика показва, че това е често прилаган способ, особено при цифрови снимки, представени на електронен носител (напр. CD).
2. Условия за представяне и приемане
За да бъде допусната като доказателство, снимката трябва да отговаря на общите изисквания на ГПК :
Относимост: Да е свързана с факти, които са от значение за решаване на делото [12].
Навременност: Искането за приемането ѝ да е направено в законоустановените срокове (напр. с исковата молба или отговора).
Редът за представяне зависи от вида на снимката:
Отпечатани снимки: Представят се като препис, заверен от страната, като при поискване тя е длъжна да представи и оригинала.
Цифрови снимки: Могат да бъдат представени като разпечатка на хартиен носител, заверена от страната. При поискване страната е длъжна да представи и самия електронен носител (файл). Заверен препис може да бъде представен и като електронен образ, заверен от страната с квалифициран електронен подпис (КЕП).
3. Оспорване на автентичността
Страната, която се съмнява в истинността на представена снимка, може да я оспори.
Срок за оспорване: Оспорването трябва да се направи най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което снимката е представена, или до края на съдебното заседание, ако е представена в него.
Проверка: Ако страната, представила снимката, заяви, че ще се ползва от нея, съдът открива производство по проверка на истинността. Проверката може да се извърши чрез сравняване с други документи, разпит на свидетели или назначаване на съдебна експертиза (напр. техническа или фотограметрична).
Тежест на доказване: Тежестта да докаже неистинността на снимката се носи от страната, която я оспорва.
Основания за оспорване: Практиката показва, че оспорвания се правят успешно при липса на метаданни (дата и час на заснемане), наличие на отблясъци, отражения или несъответствия в състоянието на заснетия обект в сравнение с други доказателства. В такъв случай съдът, чрез оглед и експертиза, може да установи, че снимката не доказва твърдяните факти, дори и да е допусната по делото.
В заключение, снимките са допустимо и гъвкаво доказателствено средство в гражданския процес. Тяхната доказателствена стойност не е предварително определена и зависи от преценката на съда по вътрешно убеждение, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото, включително и резултатите от евентуално оспорване на тяхната автентичност.
