Адвокат Петър Николов - Варна

09/06/2026

Всички коментират случая Баба Алино, ала не зная защо никой не коментира, че НАП вече е наложила запори и възбрани на “ВилАпартАрканум”. След НАП направих същото за мой клиент като обезпечение на бъдещ иск. Ситуацията: Клиентът ми е предплатил голяма част от имот по резервационен договор, но към настоящия момент дружеството не ни предоставя ПУП и други документи за строителството. Това е пречка за сключване на предварителен договор, както и за окончателен(нищо, че на някои нотариуси това не им пречи) и е основание за разваляне на сключения договор и за връщане на платеното на неосъществено основание. Личните данни са умишлено заличени. Списъкът с възбранени имоти е по-дълъг. Данните от Търговски и Имотен регистър са публични.

30/05/2026

Има дни, в които човек си тръгва след работа усмихнат. И никой не може да му я махне тази усмивка. Тя може и да не се вижда много, но човек така върви, усмихнат в себе си. Тази сутрин трябваше да направим споразумение точно за 10 минути преди съдебната зала. Клиентът ми се беше разделил с предишния си адвокат въпреки, че му бе платил баснословна сума за неговата работа, която се изразявала в "Ами няма как, ще пием една студена вода." "Каквото каже колежката така ще бъде." "Споразумението е готово, ама за какво ти е да го гледаш, каквото е написано това е." Човекът не знаеше нищо, беше ми донесъл само една гола искова молба. На първото заседание по привременни мерки влезли, мълчали и си излезли, като съдът отсъдил това, което иска ищецът - майката. Тъй като предварителният ни разговор бе в петък привечер и беше започнал по съвсем друга тема и по съвсем друг казус наемането ми се осъществи точно един час преди делото и трябваше да импровизирам. Аз бях уверен, че ще направим най-доброто, да се споразумеем. Но по друг начин. Таткото трябваше да взема децата си, вече поотраснали, без преспиване, което беше крайно рестриктивна мярка, която му се отразяваше много зле на психиката и вместо да поеме в посока на изправяне и решаване на проблемите си, той беше склонен отново да падне в бездната на развода и изгубеното семейство, удавил мъката си в алкохол. Иначе състоятелен и разбран човек, с престижна и отговорна работа. Хората са като врабчета. Трябват им само един простир, от който да литнат. Само с няколко скока между двете страни те вече спокойно разговаряха, а вътре в залата успяхме с колежката от другата страна да договорим всички параметри, включително преспиване при бащата и възможност неговата майка да се вижда с внуците си в неговия режим на лични отношения, когато е на път. Така и изведнъж бабата се сдоби с 20 дни с внуците през лятото, вземане за Коледа и Нова година в нейния дом. Отивам към следващото дело. То е в Добрич. Питам клиента как е след предното заседание. Вика, много добре, коренна разлика, виждам си бебето, с майката нямаме никакви проблеми, давам си издръжката, ходим на разходки, уча се да гледам детето. Стоим с колежката отстрани и гледаме тези хора как седят един до друг пред съдебната зала усмихнати и дори ние се отдръпнахме, да ги оставим насаме. Отстрани виждаш само две усмивки и разменени погледи, в които има искри. Приехме малко по-консервативен режим, но пък бащата вече си вижда детето повече, отколкото му даде съда предния път и двамата подходиха към това споразумение с надежда. Тя му каза след делото Ще ме закараш ли? И при първия развод, хората не бяха щастливи, че са стигнали дотук, но бяха разумни и разбрани, че в крайна сметка те остават родители на тези деца и това ще ги свързва за цял живот. Говорихме им много и двата пъти, не искам да си служа с клишета, защото дори и в клишетата има смисъл, те са празна възглавница, която може да напълниш с пух и да спиш като нея, те могат да бъдат и просто празен плик или пък дюшек с едно грахово зърно отдолу, което да ти пречи да си завъртиш душата в орбита докато спиш. Както и да е, исках само да кажа, че когато хората имат адвокати от двете страни, които искат не просто да си изпеят урока в съда и да си тръгнат, а да направят нещо добро за личните отношения на хората, тогава се работи много по-лесно, нещата се случват без съд, закони и Конвенции, както се опитват да ни убеждават, че една рамка, може да произведе качество. Не, качеството е у всеки от нас, нашите желания могат да бъдат закон, нашите мечти могат да бъдат правило, нашите/вашите деца могат да живеят щастливо само ако ние се научим да бъдем добри и разберем, че от останалото няма смисъл. Съдът е само ритуалната зала, в която жреците на Правото могат да пренесат в жертва лошото.

27/05/2026

Слушам от две дни за строителството в местността "Баба Алино" във Варна, как са построени 104 сгради без строителни разрешения и се сещам за делото, по което защитавам едни мои клиенти за незаконно строителство. Става въпрос за външна плътна ограда, над 2 метра, която те си издигнали в една вилна зона. В тая вилна зона има само черни пътища, няма ни път общински, ни тротоар, ни каквото и да е благоустройство, улицата е задънена и по нея минават само живущите на десетина къщи. И ако се загледаш няма да ти направи впечатление тази ограда, защото в тези вилни зони повечето варненци малко или много навлизат в общинската регулация на улици , които обаче от 20-30 и повече години не се случват и ако хората сами не облагородят местата - да излеят малко бетон за тротоар или да хвърлят малко чакъл да не става кал, тези "улици" така си и стоят. Да не говорим, че плащаш такса смет, а контейнера ти е чак на някой булевард на един километър. Моите клиенти като строили в далечните 90-те години си узаконили стената, с т. нар. удостоверение за търпимост, за което говори кметът сега, каквото имали според него и новите 104 сгради в "Баба Алино". Как и въз основа на какви документи, това е много интересен въпрос? Ала нещеш ли, моите клиенти, попаднали на кофти съсед: първо дело, второ дело, трето дело и накрая съседът като научил, че оградата на врага навлиза с малко в уличната регулация, която е одобрена години след удостоверението за търпимост, пуснал жалба да бъде премахната стената на съседа, защото била незаконна. И тогава цялата общинска администрация се изсипва в тоя гиндирлик да прави замервания и проверки и бързо установява и издава заповед тая никому не пречеща стена да се премахне, защото е незаконна. Защо е незаконна след като има удостоверение за търпимост, ще попитате. Предстои съдът да реши това, но във връзка с "Баба Алино" и "КУБ" бих искал да кажа две неща, за това удостоверение за търпимост, за да е ясно на хората. В конкретния случай ако сте собственик на сграда в този комплекс, абсолютно всеки, може да поиска премахване на вашата къща и в съда вие няма да може да докажете, че тя отговаря на законовите изисквания да има такова удостоверение с всичките му предпоставки затова по ЗУТ и ЗУТ/отм./. Във всеки един момент и общинската администрация може да реши, че няма да търпи повече това положение и да премине към издаване на заповед за премахване на незаконното строителство. Т.е. удостоверението за търпимост, за което спомена кмета Коцев, е едно правно нищо, пясъчна кула, която във всеки един момент, например следващия кмет, може да реши да духне с една заповед и тя да падне.
Пиша бележка от правна гледна точка как и защо, за тези, които се интересуват от този казус:
Да. Общинската администрация може да премахне обект, въпреки издадено удостоверение за търпимост, ако се установи, че обектът реално не отговаря на законовите предпоставки за търпимост или попада в друга хипотеза за премахване.

1. Какво означава „търпим строеж“

"Търпим строеж" е строеж, който е изграден без строителни книжа, но законът го „търпи“ — т.е. не подлежи на премахване и забрана за ползване, ако са изпълнени специалните предпоставки по § 16 ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ.

Търпимостта не е узаконяване. Тя не прави строежа напълно законосъобразен като строеж с разрешение за строеж, а само създава законова пречка за премахването му, докато са налице предпоставките за търпимост.

2. Удостоверението за търпимост не е абсолютна защита

Удостоверението за търпимост има значение, но не препятства автоматично последваща проверка дали строежът действително е търпим. Ако в производство по чл. 225а ЗУТ се установи, че строежът не изпълнява някое от условията за търпимост, органът може да приеме, че удостоверението не покрива конкретния обект или че е издадено при непълни/неверни фактически данни.

ВАС приема, че когато строежът е изграден в имот публична общинска собственост, режимът на търпимост е неприложим; в такъв случай дори анализът за периода на изграждане става безпредметен.

3. Кога общината може да премахне обекта

3.1. Ако строежът е незаконен по чл. 225, ал. 2 ЗУТ

Строежът е незаконен, когато е извършен например:

- в несъответствие с действащия ПУП;
- без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж;
- при съществени отклонения от одобрения проект;
- в нарушение на правилата за изпълнение, ако това засяга конструктивната сигурност и безопасното ползване.

За строежи от четвърта до шеста категория. заповедта за премахване се издава от кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Служителите по контрол на строителството към общината констатират незаконните строежи от четвърта, пета и шеста категория и кметът има правомощие да издава заповеди за премахването им.

3.2. Ако не са налице предпоставките за търпимост

За да е търпим строежът, условията са кумулативни.

По § 16 ПР на ЗУТ:

- строежи, изградени до 7.04.1987 г. — трябва да са били допустими по действащите планове и нормативи към момента на изграждане или съгласно ЗУТ;
- строежи, започнати от 8.04.1987 г. до 30.06.1998 г. — освен допустимост, трябва да са декларирани до 31.12.1998 г. пред одобряващите органи ;
- строежи, започнати след 30.06.1998 г. до обнародването на ЗУТ — освен допустимост, трябва да са декларирани в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ.

По § 127, ал. 1 ПЗР на ЗУТ:

Строежът трябва да е:

- изграден до 31.03.2001 г.;
- без строителни книжа;
- допустим по разпоредбите, действали при изграждането му, или по действащите разпоредби на ЗУТ.

Крайният момент за възможна търпимост по § 127, ал. 1 е 31.03.2001 г., но строежът трябва да съответства както на плана, така и на техническите правила и норми .

3.3. Ако обектът е в публична общинска собственост. Ако строежът навлиза в имот публична общинска собственост — например улица, път или имот за движение и транспорт — търпимост по § 16 или § 127 по правило е изключена.
3.4. Дори при търпим строеж — строежът да е заварен или търпим, кметът може със заповед да задължи собствениците да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни постройки и други обекти, когато това е необходимо в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Практически извод: Общината може да премахне обект с удостоверение за търпимост, ако докаже едно от следните:

1. удостоверението не се отнася до същия обект или не покрива частта, разпоредена за премахване;
2. строежът не е допустим по действащите или тогавашните устройствени правила;
3. строежът навлиза в публична общинска собственост**, например улица или имот за транспорт;
4. липсва изискуемото деклариране по § 16, ал. 2 или ал. 3 ПР на ЗУТ;
5. строежът е незаконен по чл. 225, ал. 2 ЗУТ и не попада в изключенията за търпимост;
6. дори да е търпим, представлява неподходяща ограда/обект по местонахождение, разположение, вид или материали и са налице основания по чл. 195, ал. 5 ЗУТ.

25/05/2026

Може ли да спрете публична продан на имот?

Може ли да спрете публична продан след загубено дело? Хиляди български семейства живеят в постоянен страх, че ще загубят дома си заради стари съдебни решения срещу ...

24/05/2026

Това съм аз преди две години и днес, откакто съм в калориен дефицит. 40 кг по-малко или почти един човек. Началото беше трудно, всичко беше като на китайски. Гледах други хора с коремна преса и не вярвах на очите си, че аз го мога. Постепенно усетих как работят принципите, замествах някои храни, не се отказах от грешните си навици. Просто разбрах, че нямам нужда от тях. На принципа на прошка и грешка, на проба и грешка. Храната, която приемам по пет пъти на ден, започна да ми носи по-голямо удоволствие. Както и мисълта за нея. Започнах да се глезя и да изпълнявам желанията си в мръсните дни и страстните седмици. Видях как работи чистилището(кантара) и едва сега започнах да познавам по-добре храма(тялото си) и да следвам божиите заповеди. Ако имаш две филии, дай едната на ближния. Не пожелавай храната на другия. Не бъди алчен за тежести във фитнеса. Не преяждай от упражнения. Гони големи цели с малки скокове, но постоянно. И че смирението(възстановяването) ни прави по-силни. Разбрах, че не го правим заради суетата, а за да бъдем по-здрави. Защото семейството, приятелите, близките, клиентите в бизнеса, работата ни, добрите ни дела, полезността ни, смисъла ни, съществуването ни, зависят от това. Може да не сме идеални, и със сигурност не сме, но делата ни могат да бъдат пример да другите. Защото, както аз преди две години се питах какво искам да направя със себе си и какво искам да променя, някъде там, зад компютъра или телефона, стои още едно пълничко момче, с хапчета за кръвно, бетаблокери, холестерол, пикочна киселина и още много други, пред инфаркт или инсулт, малко над 30-те или 40-те, ядящо безброй банички и пици, между кутийките от бира и пакетите с чипс, и си задава същите въпроси след поредния пир, банкет и махмурлук: Как да бъда. Или да не бъда.

08/05/2026

Родителските спорове за децата не са от вчера. Винаги казвам на клиентите си, че е важно да спечелят делото след неговия край(в живота). Ето един нагледен пример затова как не можем да избягаме от съдбата си: “Сираците от Титаник“, братята Мишел (4 г.) и Едмон (2 г.), са заснети през април 1912 г., малко след като по чудо оцеляват след катастрофата на кораба *Титаник*.

Тяхната история е едновременно сърцераздирателна и необикновена. Малките момчета, които говорят само френски, са открити сами и без придружител след потъването на кораба - сред най-младите и най-уязвимите от оцелелите. Тъй като никой от възрастните не ги е потърсил в хаотичния период след инцидента, те се превръщат в символ на трагедията и надеждата.

Пътуването им на борда на *Титаник* е резултат от ожесточен спор за попечителство. Техният баща, Мишел Навратил, взема момчетата от майка им във Франция и се качва на борда на „Титаник“ под чуждо име с надеждата да започне нов живот в Америка. Когато корабът се сблъсква с айсберг, Навратил успява да вкара двете момчета в спасителна лодка № 15 и да им осигури оцеляване, преди да загине в ледените води на Атлантическия океан. Децата са спасени от кораба *Карпатия* и отведени в Ню Йорк, където се грижат за тях, докато самоличността им остава загадка.

Наречени от пресата „сираците от Титаник“, момчетата са разпознати от майка си чрез вестникарски репортажи и снимки. Тя заминава за Америка, за да се събере с тях, с което приключва една от многото човешки драми, възникнали след трагедията с *Титаник*.

Днес историята на Мишел и Едмон Навратил служи като трогателно напомняне за личните истории, които стоят зад една от най-прочутите морски катастрофи в историята - история за загуба, оцеляване и трайната сила на семейството.


Интернет

16/04/2026

Какво е Денят на юриста?
Денят на юриста е празник, когато си дал усмивка по лицата на хората.
Когато си дал трошица надежда в ръката.
Когато си дал пламък, когато е най-тъмно в душата.
Когато си дал изход от безкрайния път.
Когато си дал нещо в началото на нищото.
Когато си написал край и си затворил книгата.
А после си я пъхнал на лавицата при другите…книги
и веднага, щом си се обърнал, са ти дали първия лист от новородената история
и перо с мастилница от кръв и сълзи, за да я порастиш и превърнеш в красивото.
А ти си я кръстил „Очакване“
и си изкрещял „Победа“ на нейното свето кръщене —
по-силно от този, който ти се е доверил.

06/04/2026

Предпразнично приемно време: 08.04. Плевен и Русе. 09.04./четвъртък/ Варна. Петък почиваме. 🙂

26/03/2026

Кредиторите в България стават все по изобретателни. След като законодателят "загрижен" за получателите на кредити легализира в Закона за потребителския кредит лихвата да е 50%, при положение, че при търговски сделки допустимо е да се уговори лихва до три пъти над законната лихва, която е около 10,01% или това прави 30% за търговците, то за далеч по бедния и слаб потребител законодателят услугва на фирмите за бързи кредити да облагат хорицата с по 50% лихва. Алчността на тези фирми обаче е безгранична и понеже те мечтаят срещу 1000 лв. кредит за колело или барабани да ви продадат апартамента или да плащате до живот(синът ви отдавна ще е пораснал, но колелото още ще се изплаща), те измислят все по оригинални методи как да заобиколят закона, с цел да направят лихвата не 50, а поне 100 процента. Доскоро Профи кредит бяха най-оригинални, с тяхната допълнителна услуга, при която срещу едно нищо хората се задължаваха да дават 100% лихва. Но понеже започнаха да губят делата си в съда(до 50% лихва всичко е законно, макар и неморално), сега гледам ново двадесет. Кредисимо ви предлагат поръчител, някаква фирма Ай-ти, Май-ти, на която освен вашата вноска трябва да плащате "за услуга" още една вноска, а "услугата" е, че тази фирма ви се явява поръчител, ама всичко внасяте на Кредисимо и всичко е точно. 😉 Ако ви засъдят не дай си Боже за тази вноска търсете правата си и не се оставяйте, няма такъв поръчител, няма и такава грабителска и алчна държава, която ви ограбва като използва мечтите ви за едно колело или за един ремонт. Егати мечтите, ще каже някой, заслужават да бъдат ограбени! (и затова в България всяка случайна стопанска инициатива или мечта се пребива в зародиш, просто да рекетираш стана занимание легално)

15/12/2025

Преди две седмици се събуждам и чувам, че някой звъни на съпругата ми и съобщава моите три имена. Оказва се заместник-директорът на СУЕО „Ал. С. Пушкин“ (или „Руското училище“) във Варна, където учи нашият син. Очакваме, че става дума за детето, с леко притеснение очакваме да чуем за какво ни търсят, но се оказва, че някой, вероятно друг родител, е намерил моя портфейл и го е предал в училището. А от училището веднага са започнали да ме търсят в своите бази данни и социалните мрежи.
Но аз не съм ходил в двора на училището нито тази сутрин, нито вчера. И не знаех, че съм си изгубил портфейла – още спях. Подозирам, че снощи, докато съм си вадил палтото от колата, портфейлът ми е изпаднал в тъмното. Ние живеем точно срещу училищния двор, на няколко метра. А после бях изморен и въобще не съм го търсил (обикновено е във вътрешния джоб на палтото, сакото или чантата) и го проверявам преди да тръгна за работа.
Отивам в канцеларията на училището и ми връщат портфейла с всички документи и пари. Това вече не можах да го повярвам, защото сумата беше над 1000 лв., които ми бяха платени от мои клиенти предния ден. И си викам, отивайки сънен: поне документите да са там… парите ще ги преживеем…
Имаше и няколко банкови карти, освен личната карта, шофьорската книжка, талона на автомобила, адвокатската карта… Оказа се, че всичко е така, както съм го оставил.
Искам да благодаря на жената, която го е намерила и предала, но е казала, че бърза за работа; на учителя по физическо, който го е приел от жената в двора и го е предал на заместник-директора г-н Николов; на цялото училище за честността и доблестта.
Верига на доброто!
Още веднъж – поклон и благодаря! Думите не ми стигат да опиша чувствата си. Жената намерила портфейла се казва Милена Николова и е учител в Професионална гимназия по текстил и моден дизайн - Варна. Тази събота успях да се срещна с нея, да й благодаря и да се убедя лично колко хубав Човек е.