07/01/2025
Регистрация по ДДС 6 месеца след натрупване на оборот
Търговско дружество, опериращо в сферата на спорта и фитнес услугите, е регистрирано на 12.12.2024 г. по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 1 от Закона в следствие на доброволно подадено заявление на 01.12.2024 г. В хода на регистрацията и съпровождащата я проверка/ ревизия обаче се установява, че лицето е преминало прага за регистрация и е подлежало на задължителна регистрация, считано от 01.05.2024 г., т.е. 6 месеца по-рано. Съгласно указанията на ТД на НАП лицето следва да подаде справка-декларация, заедно с дневниците за покупки и продажби до 14.01.2025 г., като включи в тях и оборотите, т.е. приходите за периода от 01.05.2024 г. до 30.11.2024 г. Как следва да се третират платените разходи по фактури към доставчици за ДДС и възможно ли е да бъдат отразени и те в дневниците за покупки? С оглед на диферинцираните ставки за услугите в сферата на спорта и фитнеса с 9% до 30.06.2024 г., означава ли, че лицето следва да третира приходите за периода м. 05 и м. 06 2024 г. със ставка 9%, а за следващите периоди до края на годината - с 20% за ДДС? Как следва да се отрази правото на евентуален данъчен кредит от натрупаните продажби за периода месе 05 до месец 11.2024 г. за бъдещи периоди?
Съгласно чл. 74 от ЗДДС, регистрирано лице по чл. 96, 97, чл. 100, ал. 1, чл. 102, 132 или 132а има право на приспадане на данъчен кредит за закупените или придобитите по друг начин или внесените активи по смисъла на Закона за счетоводството преди датата на регистрацията му по този закон, които са налични към датата на регистрацията. За дата на регистрация по ЗДДС се смята датата на връчването на акта за регистрация, което означава, че нямате право на данъчен кредит за стоките и услугите, които не са налични към тази дата.
Относно данъчната ставка, която се прилага в хипотезата на чл. 102, ал. 4 от закона, няма изрична разпоредба. Ако разгледаме решение № 8 от 30.06.2020 г. по конституционно дело № 14 от 2019 г. на Конституционния съд на Република България, Конституционният съд счита, че неподаването на заявление за регистрация в хипотезата на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС не е приравнено от законодателя на данъчно събитие. В чл. 25 от ЗДДС като такива са посочени доставката на стоки или услуги, вътреобщностното придобиване и вносът на стоки, а моментът на възникване на данъчното събитие е датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Данъчното събитие възниква независимо от това дали е подадено заявление за регистрация и поражда две самостоятелни задължения - за изискуемост на данъка от субекта на облагане и за неговото начисляване. При неизпълнение на задължението за регистрация данъкът не може правомерно да бъде начислен, но това не го прави неизискуем, затова данъчно задълженото лице трябва да го плати, независимо дали го е начислило или не, защото данъчното събитие е настъпило по силата на правната норма и такова задължение е възникнало за извършена облагаема доставка.“