Адвокатско дружество "Димитрова и Хаджиева"

  • Home
  • Bulgaria
  • Sofia
  • Адвокатско дружество "Димитрова и Хаджиева"

Адвокатско дружество "Димитрова и Хаджиева" Contact information, map and directions, contact form, opening hours, services, ratings, photos, videos and announcements from Адвокатско дружество "Димитрова и Хаджиева", Lawyer & Law Firm, BUlica Bulgaria № 49а, fl. 2, office 6, Sofia.

Правни решения за бизнеса и гражданите с фокус върху защита, сигурност и спестени разходи.

• Трудово право • Недвижими имоти • Данъчни и митнически казуси • Договори • Събиране на вземания • Преговори • Съдебни дела

Звучи като шега, но през XVI век във Франция е водено реално съдебно дело, в което обвиняеми са… плъхове.Селяните от едн...
17/03/2026

Звучи като шега, но през XVI век във Франция е водено реално съдебно дело, в което обвиняеми са… плъхове.

Селяните от едно село се оплакват, че плъхове унищожават реколтата им. Вместо просто да ги унищожат, те предприемат нещо, което днес изглежда невероятно – завеждат съдебно дело срещу тях.

Съдът дори назначава адвокат на „обвиняемите“. Това е известният френски юрист
Barthélemy de Chasseneuz.

И тук историята става още по-интересна.

Адвокатът не се опитва да докаже, че плъховете са невинни. Вместо това той изгражда процесуална защита, която е толкова умна, че остава известна в историята на правото.

Той заявява пред съда:

• че призовките не са връчени на всички обвиняеми
• че е невъзможно всички плъхове да получат известие
• и че пътуването до съда е опасно за тях, защото по пътя има… котки.

Съдът приема аргументите и делото е отложено.

Този случай днес се разказва в курсовете по правна история като пример за нещо много важно:

Понякога най-силната защита не е в спор за фактите, а в процесуалните правила.

Правната история е пълна с случаи, които днес звучат невероятно, но именно те показват колко дълъг път е изминало правото.

Следвайте страницата за още любопитни и малко известни истории от света на правото.

Работата с подизпълнители е част от ежедневието на много компании – строителство, ИТ услуги, маркетинг, производство.Рис...
12/03/2026

Работата с подизпълнители е част от ежедневието на много компании – строителство, ИТ услуги, маркетинг, производство.

Рискът обаче остава при възложителя – пред клиента, инвеститора или крайния получател на услугата.

Затова договорът с подизпълнител не бива да е формален.

✔ Срокове с ясно определен начален момент
Не „до края на месеца“, а конкретна дата или обвързване с обективно събитие.

✔ Неустойка за забава
Предварително уговорена, разумна и събираема. Без нея доказването на вреди често е по-трудно.

✔ Клауза за качество и приемане на работата
Как се установява, че работата е изпълнена?
Има ли протокол? Срок за възражения?

✔ Отговорност за дефекти и гаранционен срок
Колко време подизпълнителят отговаря за недостатъци?
Как се отстраняват и за чия сметка?

✔ Право на едностранно прекратяване при съществено неизпълнение
Бизнесът трябва да има изход при системно нарушение.

✔ Задържане на част от възнаграждението
Практически инструмент за гарантиране на качеството и сроковете.

⚖️ В практиката ни често виждаме, че проблемът не е в липсата на договор, а в липсата на защитни механизми в него.

Договорът с подизпълнител трябва да разпределя риска предварително – не да го обяснява след това.

Всяка седмица публикуваме реални въпроси и казуси от практиката – следвайте страницата, за да не ги пропускате.

При подписване на договор често чуваме едни и същи изречения. Звучат спокойно. Понякога дори приятелски.Но правното им з...
11/03/2026

При подписване на договор често чуваме едни и същи изречения. Звучат спокойно. Понякога дори приятелски.

Но правното им значение невинаги е такова.

• „Това е стандартен договор.“
→ Стандартен за кого? Обикновено означава, че условията са изготвени изцяло в полза на едната страна.

• „Няма страшно, това е само формалност.“
→ В правото „формалност“ често означава задължение, срок или неустойка.

• „Подпишете, после ще го уточним.“
→ След подписа уточненията са значително по-трудни.

• „Така работим с всички клиенти.“
→ Това не означава, че клаузата е справедлива или непроменима.

• „Няма да стигаме до съд.“
→ Договорът съществува именно за случаите, когато нещо се обърка.

⚖️ Договорите създават проблеми не когато са лоши, а когато не са внимателно прочетени.

Подписът не е жест на доверие.
Той е юридически ангажимент.
А информираното решение е защита.

Всяка седмица публикуваме реални въпроси и казуси от практиката – следвайте страницата, за да не ги пропускате.

В най-ранния период на римското право дългът не е бил просто имуществен въпрос.Около V век пр.н.е. в Древен Рим е създад...
09/03/2026

В най-ранния период на римското право дългът не е бил просто имуществен въпрос.

Около V век пр.н.е. в Древен Рим е създаден първият писмен законов сборник –
Законите на дванадесетте таблици.

В Таблица III, посветена на дълговете, се съдържа текст, който и до днес предизвиква научни спорове.

Разпоредбата допуска, че ако длъжникът не изплати задължението си и има повече от един кредитор, след изтичане на определен срок кредиторите могат да се разпоредят с него. В текста се използва глаголът secare – „разсичам“.

Това поражда две основни тълкувания в правната наука:

• според едното текстът допуска буквално „разделяне“ на длъжника между кредиторите;
• според другото става дума за символичен израз или за разделяне на имуществото, без реално телесно насилие.

Няма исторически доказателства, че длъжници действително са били разсичани.
Със сигурност обаче ранното римско право е допускало тежка лична отговорност – длъжникът е можел да бъде окован, държан в частен арест и дори продаден в робство извън Рим.

По-късното развитие на римското право постепенно заменя телесната отговорност с имуществена – процес, който стои в основата на съвременните принципи на защита на личността.

Историята на този текст ни напомня нещо важно:

правото не е родено като система за защита на длъжника.
То се е развивало векове, за да достигне до днешния баланс между кредитор и длъжник.

✔ Следете рубриката „Любопитно от правото“, в която разглеждаме малко известни и понякога изненадващи моменти от развитието на правната цивилизация.

Това е един от най-честите въпроси при покупка „на зелено“.В конкретен казус извършихме проучване на проектна компания, ...
05/03/2026

Това е един от най-честите въпроси при покупка „на зелено“.

В конкретен казус извършихме проучване на проектна компания, създадена за реализиране на строеж в София.

Дружеството е новоучредено – факт, който често притеснява купувачите.

Но в строително-инвестиционната практика създаването на отделно проектно дружество за конкретен обект е напълно обичайно. Сам по себе си този факт не представлява рисков индикатор.

В рамките на проверката изследвахме:

• съдружниците и участието им в други дружества
• наличие на запори, възбрани и тежести
• съдебни производства
• финансово поведение и кредитна история
• имотна история и реализирани проекти

Установи се, че съдружниците участват в активни дружества, които осъществяват реална дейност, подават редовно финансови отчети и към момента няма данни за системна задлъжнялост, санкции или съществени съдебни спорове, поставящи под съмнение добросъвестността им

Въз основа на публичната информация инвеститорът може да бъде определен като дружество с нисък към умерен инвестиционен риск – типичен за новоучредена проектна компания в строителния сектор

Важно е да се направи разграничение:

Рискът при подобна покупка обичайно не произтича от недобросъвестност, а от естеството на строителната дейност – срокове, пазарна среда, строителен процес.

Какво всъщност означава „да се доверя“?

Доверието не е емоция.
То е резултат от проверка.

Дори когато рисковият профил е приемлив, защитата на купувача зависи от:

✓ правилно структуриран предварителен договор
✓ ясни срокове и етапност
✓ гаранции и неустойки
✓ обвързване на плащанията с реален напредък

Проверката на инвеститора е първата стъпка.
Договорът е втората – и често по-важната.

Пишете ни, за да получите безплатно изготвен от кантората чеклист относно това какво да проверите при покупка на имот „на зелено“.

Представлявахме автокъща по спор за употребяван автомобил.Купувачът претендираше компенсиране на разходи за основен ремо...
04/03/2026

Представлявахме автокъща по спор за употребяван автомобил.

Купувачът претендираше компенсиране на разходи за основен ремонт на двигателя, позовавайки се на чл. 195, ал. 1 ЗЗД (отстраняване на недостатъци за сметка на продавача).

Твърдението беше за „скрит дефект“ – разтеглена ангренажна верига и проблеми в работата на двигателя.

Какво установи съдът?

Софийският градски съд със своето необжалваемо решение № 1255/26.02.2026 г. прие, че:

действително е налице скрит недостатък,

същият е съществувал към момента на предаването,

продавачът обаче не е знаел за него,

а купувачът не е изпълнил задължението си за незабавно уведомяване.

В решението си съдът изрично посочва:

„Задължението за незабавно уведомяване, установено в разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД е съществено, тъй като ако не е незабавно, тогава правата на купувача се преклудират.“

Съдът приема, че още в деня на покупката е светнала контролна лампа за проблем в двигателя, но продавачът е бил уведомен почти месец по-късно.

Това е счетено за неспазване на изискването за „незабавно“ уведомяване.

Ключовият правен извод

Отговорността на продавача по чл. 193–195 ЗЗД възниква само при кумулативно наличие на всички предпоставки.

Липсата на една от тях – в случая незабавно уведомяване – води до отпадане на отговорността.

Съдът изрично подчертава, че:

„Липсата на което и да е от тези условия води до отпадане на отговорността на продавача…“

Решението на първата инстанция е потвърдено изцяло. Искът срещу автокъщата е отхвърлен.

Практическа поука

При продажба на употребяван автомобил:

✓ не всяка повреда означава автоматична отговорност на продавача
✓ знанието на продавача не се презумира
✓ доказателствената тежест е върху купувача
✓ „незабавно“ по чл. 194 ЗЗД има реално правно значение

Дори когато е налице скрит недостатък, пропускът в уведомяването може да преклудира правата на купувача.

Правото защитава страните.
Но изисква активност и своевременност.

Преди векове съдебните актове не са започвали така.Те са започвали с нещо съвсем различно:„В името на Негово Величество…...
02/03/2026

Преди векове съдебните актове не са започвали така.

Те са започвали с нещо съвсем различно:

„В името на Негово Величество…“
„По волята на краля…“

Правосъдието е било израз на личната власт на монарха.
Съдът е говорил от негово име.

С времето идеята за държавата се променя.
Появява се нещо ново - народният суверенитет.
Властта вече не принадлежи на един човек. Тя принадлежи на всички.

И тогава се ражда формулата: „В името на народа.“

Това не е просто тържествено начало. Това е декларация.

Съдът не правораздава в името на управляващите.
Не в името на институцията.
Не в името на съдията.
А в името на обществото, което е източник на властта.

Конституцията ни днес продължава тази идея - правосъдието се осъществява именно така.
Не защото звучи красиво.
А защото легитимността на съдебната власт идва от народа.

Има нещо силно в тази фраза.

Тя напомня, че всяко решение - дори когато решава спор между двама души – има обществена стойност.
Че справедливостта не е лична услуга.
Тя е публична отговорност.

Да, днес някои съдилища невинаги изписват тази формула в началото на своите актове.
Но това не означава, че правосъдието престава да се осъществява в името на народа.

Защото понякога думите са форма.
А принципът - съдържание.

И точно съдържанието е онова, което дава тежест на правото.

Това не е въпрос на удобство. И със сигурност не е въпрос на „власт“.Подредбата в съдебната зала отразява ролите в проце...
27/02/2026

Това не е въпрос на удобство. И със сигурност не е въпрос на „власт“.
Подредбата в съдебната зала отразява ролите в процеса. Съдията стои по-високо, защото:

✔ представлява институцията на съда, не себе си
✔ трябва да бъде равно отдалечен от всички страни
✔ визуално се подчертава, че решението се взема над личния конфликт

Това подреждане идва от вековна традиция, според която съдът е място, в което:
→ спорът се „издига“ над емоциите
→ личното отстъпва пред правилата

Малко „зад кулисите“
В съдебната зала всички са равни пред закона – но не всички имат една и съща функция.
Съдията не е „над“ страните.
Той е над спора.

Изводът:
По-високото място не е привилегия.
То е отговорност.

Представлявахме дружество в производство по обжалване на ревизионен акт.На дружеството беше начислен допълнително ДДС в ...
25/02/2026

Представлявахме дружество в производство по обжалване на ревизионен акт.

На дружеството беше начислен допълнително ДДС в размер над 107 000 лв. с аргумент, че декларираните вътреобщностни доставки (ВОД) към Германия не следвало да се третират като такива, защото по събрани от НАП данни, включително от АПИ, транспортното средство се връщало в България малко след напускането, което означавало, че стоката не достигала от крайната дестинация - немската държава и няма същинско ВОД, обосноваващо нулева ставка ДДС.

Тезата на приходната администрация:
→ собствеността върху стоките се прехвърляла на територията на България
→ следователно мястото на изпълнение било в страната
→ следвало облагане с 20% ДДС в страната

Ходът на спора

В хода на ревизията бяха представени:

✓ международни товарителници (CMR)
✓ договор за международна покупко-продажба
✓ банкови плащания
✓ потвърждения от получателя
✓ документи от логистични партньори в Германия на основната българска транспортна фирма, използвана от дружеството

Въпреки това органите по приходите приемат, че транспортът не доказва вътреобщностен характер на доставките.

В жалбата акцентирахме върху:

• правилното тълкуване на чл. 7 и чл. 53 ЗДДС
• разграничението между момент на прехвърляне на собственост и място на изпълнение
• факта, че стоките безспорно са напуснали територията на страната
• липсата на каквито и да е данни за участие в данъчна измама

Решението

Още на етап административно обжалване директорът на Дирекция „ОДОП“ – София отменя ревизионния акт в оспорената част

С решението е прието, че:

→ изводите на ревизиращите органи са необосновани
→ събраните доказателства са игнорирани или тълкувани формално
→ не е доказано основание за отказ на режима на вътреобщностна доставка

Допълнително е отменен и отказът за начисляване на законна лихва върху невъзстановена сума.

Правният извод

При ВОД ключово значение има:

✓ реалното транспортиране на стоките до друга държава членка
✓ статутът на получателя
✓ доказателственият комплект по ППЗДДС

Моментът на прехвърляне на собствеността не е автоматично определящ за мястото на изпълнение.

ДДС режимът не може да бъде променян чрез формално тълкуване на отделна договорна клауза.

Практическата поука за бизнеса

→ съхранявайте пълен логистичен архив
→ работете с договори, които ясно уреждат транспорта
→ осигурявайте проследимост на стоката
→ при ревизия – изграждайте правна стратегия от първия ден

В ДДС споровете фактите са важни.
Но още по-важно е правилното им правно квалифициране.

Работата от разстояние не премахва задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в домашната с...
24/02/2026

Работата от разстояние не премахва задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в домашната среда на служителя.

Представяме 5 основни задължения на работодателя с дистанционни служители:

1️⃣ Да изготви Правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа от разстояние, които съдържат най-малко:

✓ ергономични и технически изисквания (относно положението на монитор, клавиатура, мишка, работен стол или бюро)
✓ изисквания към осветлението в помещението
✓ изисквания и препоръки при работата с видеодисплей (зрителни препоръки, контраст, сенки и проблясъци)
✓ изисквания към електричеството (правила за електробезопасност)
✓ организация на работното време и правото на изключване (риск от преработване, работа извън график, преодоляване на психосоциален риск от изолация)
✓ процедура при трудова злополука при инцидент в дома

Колкото по-конкретни са инструкциите, толкова по-ясно се разпределя рискът.

2️⃣ Да запознае служителите с Правилата и да удостовери това писмено.

Запознаването на служителите с правилата следва да се документира, което може да се случи с:

✓ подписване на декларация за запознатост
✓ подписване на документ (трудов договор, доп.споразумение, др.), в който е налице клауза за запознаването с Правилата;
✓ подписване на интруктаж

3️⃣ Да извърши оценка на риска – чрез анкетна карта

Работодателят не посещава дома на служителя произволно.
Но е длъжен да извърши оценка на риска.

Това става чрез:

✓ анкетна карта за характеристиките на работното място, попълнена от служителя
✓ събиране чрез картата на информация за оборудване, електробезопасност, организация, условия на работното място

Без оценка на риска – отговорността остава неограничена.

4️⃣ След получаване на попълнената карта да предприеме при нужа дапълнителни действия

Такива действията могат да бъдат:

✓ посещение на дома на служителя със служба по трудова медицина
✓ указания за изпълнение към служителя
✓ допълнителен инструктаж за служителя
✓ обучение за безопасност
✓ осигуряване на оборудване от работодателя (нов монитор, нов работен стол, др.)

5️⃣ Да провежда начален и периодичен инструктаж за безопасност

Инструктажът цели повторно запознаване на служителите с вече приетите правила, проверка и утърждаване на знанията, практически примери, отговори на възникнали въпроси.

Интруктажът и провеждането му се документират писмено с подпис на служителя в журнал/книга за проведен инструктаж, отразяващ датата на проверждане, темата и лицето, провело инструктажа.

📌 Извод от практиката

Липсата на уредена процедура създава хаос при спор.
Работодателят не контролира дома.
Но контролира организацията на труда.

Когато дистанционната работа е добре документирана, отговорността е предвидима и управляема.

Когато не е – рискът остава изцяло за работодателя.

Тогата не е костюм.Тя е символ – и не е избрана случайно.Откъде идва тогата?Корените ѝ са в Древен Рим, където тогата е ...
19/02/2026

Тогата не е костюм.
Тя е символ – и не е избрана случайно.

Откъде идва тогата?

Корените ѝ са в Древен Рим, където тогата е била облекло на гражданите с публична роля.
По-късно, през Средновековието, университетите и съдилищата възприемат специални одежди, за да подчертаят авторитета на знанието и закона, а не на личността.

Каква е идеята?

✔ Равенство – в съдебната зала няма значение кой си извън нея
✔ Безличност – говори правото, не егото
✔ Авторитет – не личен, а институционален

Затова тогата е еднаква – тя „изключва“ социалния статус, модата и личния стил.

Малко „зад кулисите“

Когато адвокатът облече тога, той не представя себе си,
а функцията си – защитата на правата и закона.

И неслучайно:
→ тогата се облича само в съдебна зала
→ тя се сваля веднага след това

Изводът

Тогата не прави адвоката по-важен.
Тя напомня, че делото е по-важно от човека.

И сега нещо интересно: В България обаче все по-рядко адвокатите носят тоги. На какво според вас се дължи това?

Понякога най-професионалното решение за един адвокат е да откаже водене на дело.При нас дойде клиент с тежка житейска ис...
17/02/2026

Понякога най-професионалното решение за един адвокат е да откаже водене на дело.

При нас дойде клиент с тежка житейска история. Той твърдеше, че родителите му – приживе с психични заболявания, но без ограничена дееспособност – вероятно са станали жертва на имотна измама. По негови данни те са упълномощили трето лице, което е продало техен недвижим имот на купувач Х.

Въпросът, който клиентът постави, беше дали е възможно да си върне собствеността, ако се докаже, че:
→ упълномощаването е нищожно поради липса на съзнание и воля;
→ пълномощникът не е могъл валидно да прехвърли имота.

Клиентът беше категоричен, че е готов да води всички необходими дела, независимо от разноските за държавни такси, експертизи и адвокатски хонорари.

Какво направихме ние

Преди да дадем какъвто и да е отговор, извършихме подробно правно и фактическо проучване:

• изследвахме историята на собствеността;
• снабдихме се с нотариални актове – част чрез електронната система на Имотния регистър, част на място;
• установихме, че имотът е прехвърлян общо 5 пъти на различни купувачи.

Оказа се, че:
• първите четирима приобретатели са владели имота по-малко от 5 години;
• последният купувач вероятно владее имота повече от 10 години.

Нашата правна преценка

След анализа стигнахме до извода, че воденето на дела е изключително рисково, поради две основни причини:

1️⃣ Изключителна трудност при доказване
Родителите на клиента са починали. Приживе те не са били поставяни под запрещение и не са били налице медицински документи, които с необходимата сигурност да установяват липса на способност да разбират и ръководят действията си към момента на упълномощаването.
Доказването на нищожност поради липса на съзнание и воля при такива обстоятелства е изключително несигурно.

2️⃣ Висок риск от успешно възражение за придобивна давност
Дори при хипотеза, в която се стигне до извод за опорочено упълномощаване, последният приобретател би могъл основателно да се защити с възражение за придобиване на собственост по давност, включително кратката 5-годишна давност, при наличие на добросъвестност и годно правно основание.

Защо отказахме делото

Въпреки че воденето на поредица от имотни дела за имот в София би донесло значителен адвокатски хонорар, ние отказахме да поемем казуса.

Причината е проста:
дело с минимален шанс за успех не бива да се води, дори когато клиентът е готов да плати цената.

Извод

Работата на адвоката не е да „води дела на всяка цена“, а да:
→ даде честна оценка на риска;
→ предпази клиента от години съдебни спорове с несигурен резултат;
→ каже „не“, когато това е в интерес на доверителя.

Понякога най-добрият правен съвет е именно отказът.

Address

BUlica Bulgaria № 49а, Fl. 2, Office 6
Sofia
1404

Opening Hours

Monday 09:00 - 19:00
Tuesday 09:00 - 19:00
Wednesday 09:00 - 19:00
Thursday 09:00 - 19:00
Friday 09:00 - 19:00

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Адвокатско дружество "Димитрова и Хаджиева" posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Practice

Send a message to Адвокатско дружество "Димитрова и Хаджиева":

Share

Нашата история

Адвокатско дружество “Димитрова и Хаджиева” е проект, създаден с желание и енергия за промяна към едно по-добро, достъпно и качествено обслужване и предоставяне на правни услуги по лесен и разбираем начин. Съдружници в дружеството са адв.Михаела Димитрова и адв. Радостина Хаджиева - млади, амбициозни и изпълнени с енергия юристи.

Адвокатско дружество “Димитрова & Хаджиева” се стреми да бъде една отводещите иновативни обединения на квалифицирани адвокати чрез изграждане на дългосрочни взаимоотношения с клиенти, основани на взаимност, доверие и висок стандарт на професионална етика. Прилагайки нови модели за предоставяне на правни услуги, ние се стремим да предефинираме и затвърдим позицията, която адвокатската кантора заема на нововъзникващ регионален пазар, с цел да постигаме изключителни резултати за нашите клиенти.

Основавайки адвокатското дружество, адв. Михаела Димитрова и адв. Радостина Хаджиева са обединени от обща визия за създаване на истинска корпоративна меритокрация, посветена на високи постижения в правото.

Единствената мяра на нашия успех са действителните резултати и удовлетвореността на нашите клиенти. За тази цел стриктно се придържаме към бизнес модел, присъщ на най-успешните и известни кантори в света - ние сме всеотдайни на всеки етап от нашата дейност, стремим се към съвършенство, правим внимателен подбор на въпросите, проявяваме гъвкавост с цел посрещане нуждите на нашите клиенти ипредлагаме най-подходящите разрешения на техните проблеми.