Адвокат Никола Макавеев

04/04/2024

Едно прекрасно определение на Софийския апелативен съд, дошло след 40 дни размотаване на обезпечение на бъдещ иск между СГС, СРС и САС:
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 755 ОТ 26.03.2024 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. № 697/2024 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ:
Към разглеждания казус е приложима установената практика на САС (напр. определение № 1174 от 28.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2193/2011 г.), в която се приема, че при наличие на твърдения за доставки, извършени в изпълнение на неформални, но обичайни търговски отношения, в относително кратък период от време, и при липса на данни за отделно договаряне по всяка процесна фактура, се касае до правоотношения по повод на един договор. В този случай релевантна за определяне на родовата подсъдност е общата претендирана цена на доставките, която е над 25 000 лв. Това обуславя компетентността на Софийски градски съд, съгласно правилото на чл. 104, т.14 от ГПК.

Т.е. хайде стига с глупостите, че 300 фактури по 100 лева са 300 иска!

24/02/2024

ОБРАТ В СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА ПО ЗАКОНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ

Последните седмици бяха публикувани две окончателни решения на Софийския градски съд, с които се обръща досегашната практика при обжалване на решения за общото събрание на етажната собственост.

В преобладаващата досега практика се приемаше, че размерът на определените вноски за управление и поддръжка (чл.51 ЗУЕС) и за фонд "Ремонт и обновяване" (чл.50 ЗУЕС) е въпрос изцяло на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, съответно етажната собственост не е длъжна да доказва дали размерът на вноските е съобразен с реалните разходи, бюджета на етажната собственост и съответно отчетите за изпълнението му.

Първият пробив в тази практика беше Решение от 29.10.2021 г. по въззивно гр. дело № 3260 / 2021 г. на IIIБ въззивен състав на Софийския градски съд, с което се прие, че: Законодателят не е предвидил горна граница на размера на вноските – предвидена е единствено долна граница и то само за вноските към Фонд „Ремонт и обновяване“. Предоставена е свобода на преценка от страна на Общото събрание на етажните собственици, което взема решението относно размера на дължимите вноски с оглед очакваните и планирани в бюджета разходи. В този смисъл размерът на вноските не е произволен, а зависи от планираните разходи. И това е така, доколкото предоставянето на средства от етажните собственици е целево – вноските се събират, за да покрият конкретни нужди в етажната собственост.
Следователно определянето на размера на дължимите вноски се осъществява въз основа на очакваните разходи за етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗУЕС, приетите решения от Общото събрание, са основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК., т.е. законодателят е предвидил възможността за принудителното им изпълнение. В този смисъл решението за определяне на размера на дължимите вноски от етажните собственици предизвиква правна промяна и подлежи на съдебен контрол.

Тази практика беше утвърдена и с: Решение № 610 / 01.02 2024 г. по въззивно гр. дело № 1045 / 2023 г. на IVЕ с-в на СГС:
Размерът на вноските следва да е поставен в зависимост и обоснован според годишния бюджет на етажната собственост който включва очакваните разходи и приходи във връзка с управлението, ползването, поддръжката на общите части и необходимите ремонти. Осигуряването на средства от етажните собственици за вноските по чл. 50, ал. 1, т. 2 и чл. 51 ЗУЕС не
следва да е подчинено на необосновано приети решения на ОС на ЕС, в които произволно е определен размер на вноската, а следва да е обвързано с действителните разходи по поддържане на сградата в режим на етажна собственост и необходими ремонти.

и Решение № 812 / 13.02.2024 г. по въззивно гр. дело № 4223 / 2023 г. на IIIБ с-в на СГС: В този смисъл решението за определяне на размера на дължимите вноски от
етажните собственици предизвиква правна промяна и подлежи на съдебен контрол.
В частност определянето на размера на дължимите вноски е следвало да бъде осъществено въз основа на очакваните разходи за етажната собственост, установени въз
основа на приет бюджет на етажната собственост/план на разходите, респ. решение/решения на Общото събрание /съдържащи и конкретизация по пера на разноските за управление и поддържане на общите части на сградата/. Не се касае за преценка по целесъобразност, каквато съдът действително не може да извършва, а за неспазване на общото правило вноските да бъдат предварително събрани и изразходвани за управлението, ползването, поддръжката и ремонта на общите части /т.е. етажните собственици не могат да бъдат задължавани да извършват вноски в бюджета за цели, непредвидени в закона/.

Любопитна подробност е, че и трите цитирани решения са постановени при оспорване на решения на ОС на една и съща етажна собственост. За изоставянето на досегашната практика спомогна и това, че в случая несъответствията на приетите суми от конкретна част от мнозинството с реалните разходи беше очевадна. Независимо от това, наличието на три еднопосочни решения вече формират трайна практика, с която управителните органи на етажната собственост е добре да се съобразяват.

03/10/2023

На база на 13-годишния си опит в прилагането на ЗОП, включително по отношение на лекарствени продукти и медицински изделия, мога да споделя това:

Разбираемо и оправдано е нежеланието на частните болници да купуват лекарства по реда на ЗОП. И далеч не само защото „не искали малко прозрачност”. Приложимата „открита процедура”, както и „публично състезание” са тежки и тромави и напълно непригодни за спецификата на доставките на лекарствени продукти и на медицински изделия. Това с още по-голяма сила се отнася за закупуване на нерегистрирани лекарства, които се закупуват в специални случаи.

Когато става въпрос за разходване на публични средства обаче, прозрачността е от съществено значение, затова и не е оправдано едни и същи продукти да се плащат от един „джоб”, но различни субекти да разходват средствата по различен ред.

Решението няма да дойде от опростенческата дилема „да се прилага или не ЗОП”. Доставките на лекарствени продукти са от достатъчно голямо обществено значение и достатъчно специфични, за да е оправдано уреждането на специален ред за закупуването им в рамките на ЗОП. В обсъждането на такива идеи съм участвал още от 2012-та. За съжаление всичко остана на фаза говорене.

Ако създаването на специален ред е прекалено сложно и трудоемко, може да се мисли в посока разширено приложение на сега уредените процедури на договаряне („договаряне без предварително обявление” и „пряко договаряне”). Дори да се провеждат с ограничен кръг ландидати, нещо повече – дори да е с един кандидат, избран от възложителя, тези процедури дават широка възможност за постигане на изгодни цени и най-вече за прозрачност предвид задълженията за обявяване на цените, на които са сключени договори, както и на тяхното изпълнение. Това важи с още по-голяма сила за закупуването на нерегистрирани лекарствени продукти, при които конкуренция така или иначе липсва.

В обобщение – юридически инструментиза решаване на проблема, без да се създава прекалено голяма тежест за бизнеса – има. Политическа воля обаче явно няма.

С гласовете на ГЕРБ, ДПС, “Възраждане“, БСП и ИТН частните болниците получиха поредна скандална отстъпка да не провеждат обществени поръчки при покупката на л...

04/07/2023

Един съдебен акт от съществено значение, особено за сферата на здравеопазването и фармацевтичния бизнес: Решение № 7199 / 28.06.2023 г. по адм. дело № 845/2022 на Първо отделение на Върховния административен съд:
ОТМЕНЯ изцяло Механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за 2021 г. за лекарствените продукти, заплащани напълно или частично от НЗОК, приет с решение № РД – НС – 04 – 3/12.01.2021 г. на Надзорния съвет на НЗОК, обн. в Дв, бр. 11/09.02.2021 г.

Решението не е окончателно, ще следим дали ще отиде на 5-членен състав на ВАС.

Върховният административен съд на Република България - Първо отделение , в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав:

02/08/2021

Сутринта дадох интервю по БНР относно изграждането на нова детска болница. Становището ми е само на база публично достъпната информация, затова по-скоро поставям въпроси, отколкото давам отговори. Най-важното обаче е, че трябва да се работи в посока изграждане на детска болница по съвременен проект - дали чрез изменение на съществуващия договор, ако това ще спести време и средства или чрез прекратяването му и провеждането на нова процедура, ако няма основания за изменение по чл.116 от ЗОП. Не трябва да се допуска да се работи по морално остарели задания и параметри. Нито пък дасе допуска държавата да плаща компенсации, които могат да бъдат избегнати. Начини и възможности има, стига да има желание.

„Първо искам да направя уточнението, че коментарите, които ще направя са на базата на публичната информация, с която...

16/12/2019

Серия от промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), най-вече по отношение на заповедното производство, прие днес окончателно Народното събрание.И...

08/11/2019

Задължението за електронно възлагане на обществени поръчки чрез централизираната платформа ще влезе в сила на два етапа – от началото на 2020 г. за големите възложи....