27/02/2023
След няколко запитвания правим коментар и кратки уточнения какво представлява Европейската заповед за защита.
На първо място Европейската заповед за защита е акт, издаден от компетентен орган на държава членка, въз основа на който компетентен орган на друга държава членка взема съответна мярка или мерки за защита по националното си законодателство с цел продължаване на защитата на определено лице на дадената територия. Компетентният съд по признаване на Европейската заповед за защита е окръжният съд по местоживеене на защитеното лице, а ако то няма адрес на територията на Република България е СГС. При получаване на Европейска заповед за защита по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността, съдът образува производство по признаване и се произнася в тридневен срок.
(2) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание.
(3) Съдът може да поиска от компетентния орган на издаващата държава допълнителна информация, като определя срок за нейното получаване. Съдебното заседание се отлага до изтичането на този срок.
(4) Съдът се произнася с определение, с което:
1. признава Европейската заповед за защита и определя мярка за защита, предвидена в българския закон, която в най-голяма степен съответства на мярката за защита, взета в издаващата държава; мярката за защита, определена от съда, не може да бъде по-тежка от мярката, взета в издаващата държава;
2. отказва да признае и да изпълни Европейската заповед за защита при наличие на някое от основанията по чл. 7.
(5) Определението на съда е окончателно.
След признаване на Европейската заповед за защита съдът изпраща на органите на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването на защитеното лице в страната препис от определението за изпълнение.
(2) Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Мярката за защита включва една или повече от следните забрани или ограничения, налагани на лице, създаващо опасност:
1. забрана за посещаване на определени населени места, райони или определени обекти, в които защитеното лице пребивава или посещава;
2. забрана или ограничаване на контактите под каквато и да е форма със защитеното лице, включително по телефон, електронна или обикновена поща, факс или по друг начин;
3. забрана или ограничаване на доближаването до защитеното лице на по-малко от определено разстояние.
Мярка по ал. 1 се взема по наказателно дело в държава членка за защита на лице, пострадало от престъпление, насочено срещу неговия живот, телесна, психическа или полова неприкосновеност, личната му свобода или достойнство.
