20/07/2026
Ищец, който съзнателно използва процеса не за да защити свое спорно материално право или интерес, а с цел да накърни права и интереси на други субекти, включително интересите на обществото, злоупотребява с правото си на иск. В този случай съдът е длъжен да констатира липсващия предмет на дължима защита и да върне исковата молба на основание чл. 130 ГПК.
В горния смисъл се произнесе ВКС в Определение № 3674/03.07.2026 г. по въпрос, некоментиран досега в практиката на върховната инстанция.
ВКС сочи, че твърдения, извеждащи извод за злоупотреба с правото на иск, могат да бъдат въведени не само с исковата молба, но и на по-късен етап в производството от ищеца, като „Тогава те не се нуждаят от доказване.“.
В Определението се обсъжда хипотезата, при която служебно се установяват множество заведени дела от ищеца със сходен предмет през кратък период от време, което обаче е недостатъчно, за да бъде изведен категоричен извод за злоупотреба с право. В случая накърняване на обществен интерес ще е налице, когато целта е да се затрудни функционирането на правосъдието или на друга публична институция, надлежна страна или участник в процеса по заведените дела, като следва да се извърши проверка в цялост.
В изложението си ВКС засяга и отговорността, която лицето, злоупотребило с право на иск, носи съгласно чл. 3 ГПК, а именно да обезщети вредите в причинна връзка с неговото противоправно поведение.
За повече информация: линк в първия коментар
