Jurahelp Ltd.

29/04/2020

https://lawyershouse.wordpress.com/%d0%bf%d1%83%d0%bf/

Уважаеми дами и господа, във връзка с последните изменения на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното съб....

08/07/2015

Р Е Ш Е Н И Е
137
гр.София, 02.06.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на 21 май 2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5759 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 326 от 3.8.2014 г., постановено по в. гр. д. № 371 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 74 от 27.02.2014 г. по гр. д. №1222 по описа за 2013 г. на Димитровградския районен съд за отхвърляне на предявените от дружеството против Р. С. П. искове за установяване дължимостта на сумата от 9 391,44 лв., представляваща непогасен заем, сумата 933,93 лв. договорна лихва за периода от 3.7.2008 г. до 27.05.2010 г. и сумата 459,38 лв. наказателна лихва за периода от 2.12.2009 г. до 27.05.2010 г.
Касаторът твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли настоящата инстанция да го отмени и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове.
Ответникът по касационната жалба Р. С. П. я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба срещу решението на Хасковския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по главен иск с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 86 от 26.01.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса дали цесионерът /приобретателят на вземането/ може да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. За да даде отговор на този въпрос, настоящата инстанция съобрази приложимите правни норми и задължителната практика на ВКС. Съгласно разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов/ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил/чл.39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. Ето защо отговорът на поставения въпрос е, че предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия. Затова е правилна съдебната практика, съдържаща се в решения № 33 от 1.02.2013 г. по в. гр. д. № 1048/2012 г., № 25 от 20.01.2014 г. по в. гр. д. № 1017/2013 г. на Окръжния съд гр. Пазарджик и на решение № 140 от 17.06.2013 г. по в. т. д. № 103/2013 г. на Добричкия окръжен съд, а обжалваното решение на Хасковския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменено. След отмяната на решението делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане на въззивния съд, тъй като се налага приемането на представеното с въззивната жалба писмено доказателство-приложение № 2 към договора за цесия. Въззивният съд е отказал да приеме това доказателство и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд е приел, че липсват доказателства за цесията, понеже представеното от ищеца ксерокопие от приложение № 2 към договора за цесия е нечетливо. Районният съд обаче не е изпълнил задължението си да даде указание и възможност на страната да представи четливо ксерокопие от документа. Това задължение произтича от два от принципите на гражданския процес-за служебното начало/чл.7 от ГПК/ и за установяване на истината/чл.10 от ГПК/ и следва безусловно от разпоредбата на чл.101 от ГПК, която предвижда, че съдът служебно следи за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена/решение № 84 от 3.06.2013 г. по т.д. № 1300/2011 г., ТК, ІІ ТО на ВКС/. Ищецът се е позовал на допуснатото от районния съд съществено процесуално нарушение във въззивната жалба и второинстанционният съд е длъжен на основание чл.266, ал.3 от ГПК да приеме представеното с тази жалба четливо приложение № 2 към договора за цесия.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди и възражението на ответницата за погасяване на задължението и за поръчителство на основание чл.147 от ЗЗД.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 326 от 3.8.2014 г., постановено по в. гр. д. № 371 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

13/06/2015

Нужен ли е адвокатът в изпълнителния процес?

Наскоро установихме, че много колеги-адвокати се оплакват, как "изпълнителния процес" бил "отнет" от компетенциите на адвокатите и че в много редки случай се търсят процесуални представители за принудително частно изпълнение.
Може би по същата логика се върви и в становищата за възлагане на нотариални функции на адвокатите, с които становища не съм съгласен, тъй като адвокатурата е специфична дейност, основана на свободната договорна воля между адвокат и клиент, по защита правата и законните интереси на клиента.

В рамките на изпълнителния процес, по-честа е практиката адвокатът да защитава длъжника, като взискателят предпочита, спестявайки разхода за процесуален представител, да се опита сам да събере вземанията си, чрез ЧСИ. Това обаче крие свойте опасности, които могат да доведат дори до отговорност на взискателя за вреди.

Онова, което трябва обаче категорично да отбележим е процентът на успеваемост на събиране на вземанията, в производствата, в които е ангажиран адвокат, от страна на взискателя!
Трябва всички да признаем, че адвокатът е нужен, защото познавайки изискванията на ГПК, той може, на базата на имущественото проучване на длъжника, да определи компетентно най-ефикасния способ за изпълнение, при спазване на ГПК. Това гарантира, че взискателят няма да наруши закона, което пък спестява разходи по обжалване на действия на ЧСИ или дори до иск срещу взискателя.

От друга страна, трябва да бъде отчетена неефективността на практиката на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ - съдебния изпълнител да определя способа за изпълнение.
Доколко този текст не е с мълчаливо прекратено действие, с оглед императивния чл. 426 ГПК (по-новия закон отменя по-стария, по идентично уредена материя) и принципа на диспозитивното начало на гражданския процес, следва да се отчете, че възлаганията са крайно неефективни, а действията на ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ - повърхностни, като водят до противоречиви и често несправедливи (незаконни) резутати.

С оглед практиаката ни до момента, можем категорично да подчертаем, че адвокатът е необходим на взискателя в рамките на изпълнителния процес. Това гарантира бързото и ефективно събиране на вземанията, при спазване изискванията на закона.

29/05/2015

гр. д. № 3036/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
РЕШЕНИЕ
N 276

София, 20.11.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3036/2014 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по подадена от Р. Р. Л. касационна жалба срещу решение от 12.02.2014 г. по гр. д. № 12646/2012 г. на Софийски градски съд. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон.
С определение от 23.06.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него материалноправни въпроси: - кога следва да се счита отблъснато владението на невладеещия собственик и недопускането му до имота, представлява ли отблъскване на владението; - при действащия ЗС приложимо ли е изискването, въведено в чл. 302 ЗИСС (отм.), упражняваното владението като елемент от фактическия състав на придобивната давност да е спокойно;
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК.
По поставените въпрос настоящият състав приема следното:
Владението на невладеещия съсобственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещия съсобственик, го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат не допускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта.
Съществените признаци на владението са два: обективен – упражняване на фактическа власт, и субективен – намерение да се владее за себе си. Те са посочени в чл. 68 ЗС. Други признаци на владението, с които се борави в теорията и практиката, са логическо следствие от съществените и те са: да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Те не са нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила, като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона при упражняването на някои права ( чл. 81, чл. 75 ЗС).
Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е установено по насилствен начин.
По същество на касационната жалба :
По делото е установено, че жилищната сграда, предмет на иска за делба, наследодателят на страните Р. С. Л., техен баща, е придобил на основание договор за доброволна делба от 23.09.1952 г. Правото на собственост върху УПИ ІV-19, в кв. 92 по плана на [населено място] той е придобил на основание съдебна спогодба, постигната по гр. д. № 3429/1972 г. на СРС, ІV район без да са заплащани суми за уравняване на дялове. Наследството на Л. е открито на 19.03.1993 г., като наследодателят е оставил за свои законни наследници двете си дъщери С. Л. и Р. Л.. Съпругата му М. Л. е починала преди него на 09.08.1991 г.
След смъртта на наследодателя в имота е продължила да живее касаторката Р. Л. със семейството си.
От събраните гласни доказателства е установено, че намерението й да владее имота като свой, е основано на изразената приживе от наследодателят воля той да остане за нея, като на дъщеря си С. през 1979 г. е дал сумата 10 000 лв. за закупуване на апартамент. Установено е с гласни доказателства, че в имота е живяла само Р. със съпруга си,сина си и наследодателя, за когото се е грижила. В този смисъл са показанията на свидетелката Д., която възпроизвежда свои впечатления от 1990 г. Известно й е също, че Р. и сина й са направили преустройство на къщата като във втория етаж е обособено самостоятелно жилище.
Позовавайки се на показанията на свидетелката Н. Б., която е заявила, че от 1964 г. не е виждала С. в имота, както и че приживе на родителите им между тях е имало спор, породен от това, че Р. не е пускала С. в бащината им къща, съдът е направил извод, че осъществяваното от Р. Л. владение не е било спокойно. С това е мотивирал и правния извод, че тя не е придобила право на собственост върху наследствения дял на сестра си от имота, предмет на делба.
Изводът е необоснован и направен при неправилно прилагане на закона.
Р. е установила владение върху имота приживе на наследодателя с негово съгласие и е продължила да го осъществява и след неговата смърт, поради което владението не е осъществено с насилие, от което следва, че е било спокойно. Тя е демонстрирала пред сестра си, че владее за себе си, като се е позовала и на изразената воля от баща им, както и на това, че сестра й е била парично възмездена от наследодателя, с което е подпомогната да закупи за себе си друго жилище. На тези действия сестра й С. не се е противопоставила след откриване на наследството, каквато правна възможност е имала. Не е упражнила правото да иска разпределение ползването на съсобствения имот, или да й се заплати обезщетение за ползването му по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и да ревандикира своята наследствена част.
От събраните гласни доказателства се установява, че касаторката е упражнявала фактическа власт върху частта на другата съсобственица като е обективирала намерението си да владее за себе си.
В полза на касаторката е изтекъл законоустановения давностен срок за времето от 19.03.1993 г. до 06.05.2011 г., когато е предявен иска за делба. Осъществен е и субективният елемент от фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС, като намерение да придобие правото на собственост върху частта на сестра си за себе си е достигнало до знанието на ответницата. Р. Л. е придобила на това оригинерно основание правото на собственост върху частта от имота, придобита от ищцата на основание наследствено правоприемство, поради което към датата на предявяване на иска за делба се легитимира като собственик на целия имот. Между страните не е налице съсобственост, поради което предявеният иск е неоснователен, което е основание да бъде отхвърлен. Като е приел друго, съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. След отмяна на решението предявеният иск за делба като неоснователен ще бъде отхвърлен, като ищцата на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ще бъде осъдена да заплати на ответницата по иска направените от последната разноски за водене на делото, които възлизат на сумата 1730 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 953 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 12646/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ „в” състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Р. Л. с ЕГН 44806266930, от [населено място], ж. к. М., [жилищен адрес] срещу Р. Р. Л. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] иск за делба на недвижим имот с идентификатор 68134.1891.39, намиращ се в [населено място], район В., [улица], с площ от 630 кв. м. заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда на площ от 43 кв. м. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Р. Л. с ЕГН 44806266930, от [населено място], ж. к. М., [жилищен адрес] да заплати на Р. Р. Л. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], сумата 1730 (хиляда седемстотин и тридесет) лева, разноски за всички инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

25/05/2015

Днес Ви питаме:
"Противоконституционна ли е синята и зелената зона и противоконституционно ли е частен субект (Център за радска мобилност ЕАД) да Ви отнеме правото на ползване на автомобила - временно или постоянно, докато не му заплатите "възнаграждение", че Ви е отнел това право?"

Ние смятаме, че текстът на чл. 17, ал. 3 от Конституцията е ясен и непротиворечив: "Частната собственост е неприкосновена", като никой няма правото да "репатрира" или ограничава ползванегто на Вашия автомобил, под обяснението, че не сте заплатили правилно ползването на паркомясто, което е разположено върху публична общинска собственост (улица, предназначена за обществено ползване).

19/05/2015

ОСГК: "Давностният срок за предявяване на иска за възстановяване на предишната работа с правно основание чл.344 ал.1 т.2 КТ е двумесечен по чл.358 ал.1 т.2 предл.последно от Кодекса на труда".
http://www.vks.bg/Dela/2014_01_ОСГК_Тълкувателно_решение.pdf

19/05/2015

http://www.vks.bg/Dela/2014_02_VKS_VAS_postanovlenie.pdf

13/05/2015

http://www.vks.bg/Dela/2014_05_НК%20Тълкувателно%20решение.pdf

08/05/2015

Jurahel Ltd. призовава всички практикуващи юристи да съветват свойте доверители да сключват споразумения за подсъдност по чл. 117 ГПК, като по този начин се засили ролята на договорната подсъдност. Това без съмнение ще доведе до облекчаване работата на най-натоварените съдилища в страната, а казусите на нашите клиенти ще бъдат разрешавани по-бързо и по-ефективно. Принципът е: "Да си помогнем сами и да бъдем движещата сила на съдебната реформа"!