15/05/2023
МЕДИАЦИЯТА И ПРОМЕНИТЕ В ГПК ОТ 01.07.2024г.
Институтът на медиация е малко познат в Република България, но съгласно промените в ГПК от 01.07.2024г. - медиацията навлиза и в съдилищата по определени дела. Следва да се запознаем с процеса по медиация, който да е близък до гражданите и те да са информирани с особените изисквания на процедурата и закона. Медиацията, съгласно чл. 2 от Закон за Медиацията, е доброволна, поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице медиатор подпомага страните да постигнат споразумение. Медиаторът само подпомага страните, като не може да дава правни съвети и консултации. Процедурата е организирана на етапи, като почива на следните принципи 1.доброволност - всяка една от страните доброволно заявява, че участва в процедурата, 2.поверителност - всяка една от страните и медиаторът подписват декларация за конфиденциалност, 3. безпристрасност и 4. неутралност - медиаторът подписва декларации, 5. равноспоставеност - всяка една от страните има равни права в производството. Етапите на медиацията са формулирани по следния начин - провеждане на обща среща между страните, индивидуални срещи с всяка една от страните и повторна обща среща, след която процедурата може да приключи със споразумение, което се изготвя от страните или техните адвокати, а не от медиатора. Следва да се има предвид, че споразумението не е самоцел и процедурата може да приключи само с насоки по определни спорни въпроси или частично разрешаване на спорния конфликт.
За определени дела - 6 вида се въвежда задължително препращане към първа среща по медиация от съдилищата към страните-участници преди започване на съдебния процес, както и включване на възможността, съда по своя преценка да задължава страни за решаване на спора чрез медиация по други 12 вида дела.
Делата, при които съдът задължава страните да участват в първа среща в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
1. разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
2. парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
3. делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата
4. изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;
5. изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
6. отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.
Делата, при които съдът може по сво преценка да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:
1. развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
2. разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
3. изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
4. разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
5. определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
6. издръжка;
7. парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лева;
8. съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лева;
9. собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
10. възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
11. защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове но чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
12. защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни
Институтът по медиация като алтернативен способ за разрешаване на спорове има редица предимства - бързина, спестяване на разходи - до 75 процента от държавната такса по предяввения иск пред съда, организираност. Това е една доброволна, поверителна, улеснена процедура, при която страните са водещ фактор да постигнат взаимоизгодно решение, а знаем, че и най- лошото споразумение е по добро от най - доброто съдебно решение.
адвокат Цветелин Замфиров