06/10/2026
Нали няма жив човек, който да е очаквал нещо по-различно за колективния иск срещу АПИ и МРРБ? Споделяйте поста, за да се види какъв отговор получават гражданите, когато поискат институциите да изпълняват задълженията си.
Съдия Ивайло Димитров от Софийски градски съд прекрати делото, с което искаме държавата да изпълнява законовите си задължения за строителството и поддържането на безопасни пътища.
С Определение №21060 от 05.10.2026 г. по гр.д. №8172/2026 г. той прие, че новата разпоредба на чл.379, ал.4 ГПК препятства разглеждането на иска /което беше ясно/, но отказа да сезира Конституционния съд, за да бъде проверено дали това ограничение е допустимо и съобразено с Конституцията на България, защото "съдът не формира убеждението, че тя е противоконституционно, респ., че трябва да сезира Конституционния съд да се произнесе по този въпрос."
Прочетете с какви мотиви го е направил - СМЕШНИ. На всички ни беше ясно, че на който и съдия да се беше паднало щеше да бъде принуден да изпълни политическата поръчка, която ще му бъде възложена още с разпределянето на иска, но няма как да не се съмнявам, че да се падне делото ни на точно този съдия беше случайно - бивш съдебен помощник, който от съдебен помощник е скочил направо в дебрите на СГС, докато колегите му се гърчат с години в СРС.
"Съгласно чл. 56 от Конституцията всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. .... правото на защита е основно, всеобщо, лично право на гражданите и средство за защита на други техни нарушени или застрашени права или законни интереси. ....... правото по чл. 56 от КРБ е предоставено на всеки гражданин, за да защити нарушени или застрашени права или законни интереси и то се осъществява не само за себе си, а като средство, което съдейства за реализирането на други права или законни интереси. Това право е лично и упражняването му е обусловено от наличие на защитим негов легитимен правен интерес."
Според съдия Ивайло Димитров обаче "колективният иск не е форма на упражняване на това лично право от неговия носител, а особено исково производство, чиято цел е защитата на специфични колективни интереси. Конституцията не признава основно право на иск в защита на общ интерес, а тълкуването на чл. 56 от Конституцията в съдебната практика, както бе очертано по-горе, свързва правото на защита на субективно право на индивида, а не на колектива. Ищецът не твърди, че е нарушено или застрашено конкретно негово собствено субективно право, на което да не може да бъде дадена защита, а претендира да защити общия интерес на всички ползватели на републиканската пътна мрежа тя да бъде безопасна."
И после става още по-интересно:
Според съдия Димитров това пътищата ни да бъдат безопасни "по съдържание е обществен интерес, чието осигуряване Конституцията възлага на държавните органи в пределите на тяхната компетентност и който се контролира по предвидените за това политически, административни и съдебни механизми. Неизпълнението на тези задължения също не е лишено от защита и от репариране на евентуално настъпилите негативни последици за ползвателите на пътната мрежа."
Какво поискахме с това дело? Съдът да задължи АПИ да установи опасните участъци, да предприеме мерки за оправянето им, като ги обезопаси, докато бъдат ремонтирани. Поискахме новите пътища да се строят съгласно изискванията на законите. Поискахме и МРРБ да изпълнява собствените си задължения за контрол, за да се случи това.
Какво ни отговаря съдията?
Че безопасността на пътищата е работа на държавните органи.
Ами ние точно затова сме в съда! Защото твърдим, че тези органи НЕ си вършат работата.
Не питаме кой отговаря за пътищата. Искаме отговорните институции да бъдат задължени да изпълняват задълженията си. А съдията ни обяснява, че имали такива задължения. Благодарим за разяснението – много ми беше полезно, няма що!
Нали и чистият въздух е обществен интерес? Нали и за него отговарят институциите?
В Решение №60155 от 22.07.2021 г. по гр.д. №2584/2017 г. по делото за мръсния въздух срещу Община Пловдив ВКС приема, че излагането на хората на замърсен въздух нарушава правото им на личен живот. Не приема, че щом много хора дишат един и същ мръсен въздух, личните им права нямат отношение към колективната защита. Съдът осъжда Община Пловдив и РИОСВ да преустановят бездействието и да предприемат ефективни действия.
А по колективното дело за мръсния въздух в София самият Софийски градски съд задължи Столична община да предприеме конкретни мерки, включително машинно миене на улици с определена честота. Не изпрати гражданите обратно при общината с обяснението, че чистотата е нейно задължение. Задължи я да действа.
И съдията продължава - "Съдът приема, че нито от смисловото съдържание на чл. 56 от Конституцията, нито от съдебната практика по прилагането й, може да се изведе задължение на законодателя да предостави възможност на група лица или сдружение да защитава колективен интерес пред гражданския съд във всяка област на обществения живот. Колективният интерес по своята същност е различен от субективните права на отделния гражданин и затова стои извън личния характер на правото по чл. 56 от Конституцията."
Но според съдията защита все пак имало:
„Не може да се сподели и довода, че индивидуалната защита е „закъсняла“, защото е
възможна едва след настъпила вреда от пътнотранспортно произшествие. Превантивната
функция по отношение на пътната безопасност е възложена на изпълнителната власт и на контролните органи, а бездействието им подлежи на контрол по чл. 256 АПК, чрез
прокуратурата, чрез омбудсмана или дори чрез парламентарния контрол. Това, че тези
средства са с различен предмет и обхват от искания от ищеца резултат, не води до
противоконституционност на чл. 379, ал. 4 ГПК.“
Разбирате ли за каква наглост само става въпрос. Според този съдия законодателят не бил длъжен да ни осигури правото да си защитаваме колективните права. Даже напротив – хубаво е да ни го ограничи до степен да не можем да се жалваме за нищо!!!! А ако искаме да се жалваме за това си имало прокуратура, омбудсман и дори парламентарен контрол.
Колко тъжно – това е като да се оплачеш на баща си от майка си и той да те прати при майка ти, защото тя е членът в семейството по оплакванията…
И после става още по-тъжно и още по-жалко:
„Предвид гореизложеното, неоснователно е и твърдението, че процесната норма
ограничава достъпа до съд, защото, както самият ищец признава и се позовава на съдебна
практика отделният водач може да търси защита за вредите от конкретно пътнотранспортно произшествие или от конкретен опасен участък, т.е. тази защита е реална и осъществима.“
Значи ще чакаме най-лошото да се случи и тогава ще отидем при въпросния съдия да се жалваме.
Нима ние не знаем, че пострадалият може да съди АПИ?
Въпросът е как да принудим АПИ да отстрани опасността, ПРЕДИ да има пострадал. Ако опасна мантинела убие дете, родителите му ще могат да търсят обезщетение. Но детето няма да се върне.
Как възможността да водиш дело след смъртта отговаря на искането ни мантинелата да бъде обезопасена, докато то е още живо?
Ще обжалваме.
Искаме съдебна защита, която да помогне да бъде отстранена опасността, преди да има следваща катастрофа. Възможността после да съдим АПИ за обезщетение не решава този проблем.
Не искаме пари, искаме живи хора!!!