14/07/2026
Понякога „няма начин“ означава само, че пътят още не е намерен.
Последният един месец работих по казус, свързан с дружество, останало повече от година без управител след смъртта на вписания си управител.
Поради липса на вписан нов управител е било образувано дело за прекратяване на дружеството. Съдът постановява прекратяване и указва при вписване на решението да бъде назначен ликвидатор.
Починалият управител е бил и собственик на дружеството, което притежаваше имущество. И това имущество не беше просто актив в счетоводен или търговски смисъл, а в част от него живееха наследниците.
За тях евентуалната продажба не означаваше само загуба на фирмено имущество. Означаваше реален риск да останат без дом.
Първоначално изглеждаше, че път няма.
Обжалването на съдебното решение не беше разумният път — наследниците не бяха страна по делото, а страните бяха прокуратурата и самото дружество.
Затова решението трябваше да се търси не в спор с вече постановеното съдебно решение, а в друг въпрос:
има ли правен път ликвидацията да бъде прекратена, преди имуществото да бъде разпродадено, и дружеството да продължи дейността си?
По случая паралелно с мен е бил ангажиран и още един колега адвокат. Двете разбираме една за друга на по-късен етап след започване на паралелни разговори със назначения ликвидатор. Това изискваше много коректен разговор — кой ще води действията и кой ще съдейства, така че в центъра да остане не нашата професионална позиция, а интересът на клиентите.
Колегата вече беше търсила възможност да се избегне продажбата на имуществото чрез публичен търг и да се намери начин - при разпределението то да бъде възложено на наследниците съобразно техните дялове. Ликвидаторът обаче не възприе този подход.
След проучване, съдебна практика и внимателна преценка на момента, в който се намираше производството, аз предложих друг път — не разпределение след ликвидация, а прекратяване на самата ликвидация и продължаване дейността на дружеството.
Първоначално идеята беше приета със скептицизъм от назначения ликвидатор и това беше разбираемо. Казусът беше необичаен. Не беше от онези ситуации, в които отговорът стои на повърхността, но колегата адвокат прие с ентусиазъм тази идея и застана зад мен.
Наложи се да действаме без съдействието на ликвидатора. Естествено първото подадено заявление беше отказано, но самият отказ всъщност показа на ликвидатора правилната посока — в него пишеше, че заявлението следва да бъде подадено не от наследниците, а от ликвидатора.
Тогава съдействието на колегата адвокат се оказа изключително важно. Тя подкрепи идеята, съдейства със снабдяване на документи и даде допълнителна професионална тежест както пред колегата ликвидатор, така и пред наследниците.
Именно това обединение даде превес.
Ликвидаторът прие, че този път е възможен, упълномощи ме да действам от негово име и този път заявлението беше подадено по надлежния ред.
Днес Търговският регистър вписа прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността на дружеството.
За мен този казус остави няколко урока.
Че понякога най-важната работа на адвоката не е да обжалва на всяка цена, а да избере правилния процесуален път.
Че не всяко „няма начин“ е окончателен отговор.
Че зад имуществото често стоят не само документи, оценки и процедури, а човешки съдби, домове и усещане за сигурност.
Че скептицизмът на друг професионалист или наличието на друг колега ангажиран по случая, не трябва да активира защита, амбиция или съмнение, а още по-дълбока увереност чрез обединение.
Че интересът на клиента понякога изисква да пренебрегнеш егото си — дори когато той самия не ти е казал всички факти от самото начало.
Че колегиалността не е слабост, а сила.
Че понякога приносът на друг колега е именно в това да даде превес на правилната посока, дори когато първоначалната идея не е негова.
И че когато различни участници — адвокати, ликвидатор и наследници — успеят да се подредят около една обща цел, решението става възможно.
Понякога решението не идва от това да докажеш, че другият е сгрешил, а от това да намериш път там, където всички досега са виждали затворена врата — и да поканиш останалите да минат през нея заедно с теб.
Не победа над другия.
А намиране на път, който превръща различните позиции в общо решение.
