06/08/2026
Поредно спечелено от нас дело: Съдът отхвърли иск на колекторска фирма срещу лице под ограничено запрещение
Софийски районен съд отхвърли изцяло претенциите на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу жена, поставена под ограничено запрещение, за над 1850 евро по договор за потребителски кредит, който тя изобщо не е сключвала валидно. Съдът присъди и разноски в нейна полза.
Ищецът твърдеше, че по договор за цесия е придобил вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ по договор за стоков кредит от 24.04.2023 г. — главница, лихва и обезщетение за забава на обща стойност над 1850 евро, предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Спечелихме на две самостоятелни основания:
Първо, ищецът не доказа, че договорът изобщо е подписан от ответницата. Подписът бе оспорен своевременно, съдът даде указания по чл. 193, ал. 2 ГПК дали ищецът ще се ползва от документа, а той пропусна срока и не зае позиция. Резултат — преклудирана възможност договорът да послужи като доказателство, а с това недоказано съществуването му.
Второ, дори договорът да беше подписан, той би бил унищожаем — с влязло в сила решение от 2019/2020 г. ответницата е под ограничено запрещение, а към 2023 г. липсват данни за съгласие на попечител, каквото изисква чл. 5, ал. 3 във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Основание за унищожаемост по чл. 27 ЗЗД.
Резултат: исковете бяха отхвърлени изцяло, а ищецът осъден да заплати 613.55 евро разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок.
Казусът показва две важни неща: процесуалната дисциплина е решаваща — своевременното оспорване на подписа и мълчанието на ищеца доведоха до автоматична загуба на доказателството, без да се стига до експертиза. И второ — договори с лица под запрещение, сключени без съгласие на попечител, са уязвими за атака, а рискът е за финансовите институции и цесионерите, ако не проверят дееспособността на насрещната страна.
