21/01/2023
Имат ли право да ви снимат? Как да защитите правата си, ако някой си е позволил неправомерно да Ви заснеме или да използва ваши снимки?
Темата, по която избрах да пиша считам, че е важна и безспорно във времената на високи технологии, в които живеем е и необходима.
Още основният закон, а именно в Конституцията на Република България е регламентирана забраната , че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Всякога, когато сте дали своето съгласие за фотографиране, тогава то е законно и по никакъв начин не нарушава изконното Ви конституционно право на личен живот .Такова съгласие може да се извърши в две форми- устна и писмена. Устно съгласие се изисква , когато става дума само за фотографиране на снимка. А писмено съгласие се изисква, когато Вашата снимка или снимки ще бъдат публикувани. Изключенията , при които могат да Ви заснемат или публикуват ваши снимки са изрично уредени от законодателя. Тези изключения са: ако сте получили някакво възнаграждение за ваша снимка или снимки; ако снимката е направена по време на провеждане на някакъв митинг , шествие или сте публична личност , например политик , т.е. при наличие на обществена дейност; при заснемане с редакционна цел- например предоставяне на кадри за представяне пред Обществото на събития ; ако снимката е направена от фоторепортер на спортно събитие . Освен това по наказателни дела изрично може да не се изисква вашето съгласие . Например , когато се използват Специални разузнавателни средства /СРС/за нуждите на наказателното производство.Или с други думи при прилагане на СРС - та всякога отпада възможността от даване на съгласие.Разбира се използването на СРС-та трябва да е извършено законно чрез съдебно решение по наказателни дела.
За да защитите правата си , в случай на неправомерно заснемане , без да сте дали изричното си писмено или устно съгласие затова може да сезирате съответните държавни органи, компетентни да решават такива въпроси. Може да се обърнете с жалба към Комисията за защита на личните данни . Друг компетентен орган безспорно е съдът- в случая Административният , където може да предявите искова претенция за нарушаване конституционното Ви право на личен живот. В този случай може да претендирате от съда да Ви присъди и парично обезщетение за причинените Ви , както имуществени , така и морални / неимуществени/ вреди.
Във връзка с използването на интернет , нашият законодател е регламентирал и защитата, която може да предприемете, ако ваша снимка е била неправомерно публикувана в медиите или в интернет. Можете да сезирате Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване за неправомерното публикуване , но не по- късно от пет години от извършването му. Сроковете са преклузивни по своята правна природа, което означава , че пропуснете ли ги по неуважителни причини , Ви се погасява правото да си потърсите правата. А другият компетентен орган е Административният съд, както посочих по- горе в статията. На обезщетение подлежат и двата вида вреди , които са Ви били причинени , вследствие на неправомерното заснемане. Но неимуществените вреди/ болки, мъки, страдания и други/ се определят от съда по справедливост съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Това означава , че съдът ще Ви присъди такъв размер парично обезщетение, какъвто сметне по вътрешно убеждение , че е меродавно и кореспондиращо на причинените Ви болки и страдания.
Надявам се , че с избора на тема съм ви била полезна. Още повече , че при този интернет, който стана безспорно неразделна част от живота ни, всякога е възможно и никой не е застрахован, че няма неправомерно , без негово съгласие да се злоупотреби с някоя ваша снимка и не е без значение, ако успеете и знаете как да си защитите максимално добре вашите права и законни интереси във връзка с това.