Под субективно право върху търговска марка се разбира призната и гарантирана от правните норми възможност за носителя(притежателя) му да използва дадена търговска марка в определени предели.
Под обективно право на търговска марка се разбира съвкупността от правни норми, които държавата е създала за регламентиране регистрирането на търговска марка, използването и и защитата на придобитите права.
Пр
ез 1883г. търговската марка се превръща в обект на индустриална собственост и са вписани в Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост, а през 1891г. и в Мадридската спогодба за международна регистрация на марките.
Франция – придобиването на правото върху марка става чрез първото използване на даден знак или чрез неговата регистрация, като регистрацията има само декларативно, а не конститутивно действие.
Великобритания – правната закрила се придобива чрез регистрация. Има регистър А и регистър Б. Регистрацията не може да бъде противопоставена на лице, което е използвало марката преди това по начин, че това я е направило известна сред достатъчен брой потребители и тази известност обхваща значителна част от територията на страната. Спрямо марките от регистър А възражение за преждеползване може да се направи в 7 годишен срок, а спрямо тези от регистър Б няма ограничения.
Америка – до регистрация се допускат само марки, които са използвани в търговията.Правото се придобива при първото използване на марката, като за такова се приема и инцидентната употреба.
Германия – регистрационна система. Регистрацията има конститутивно действие, преждеползване не се приема.
В България – първа регламентация 22.01.1893г. Закон за търговските марки и индустриалните марки. Придобиването на правото върху марка – само чрез регистрация. 1904г. нов закон със същото име. През 1954г. е приет Указ за производствените и търговските марки. По-късно през 1967г. указът е заменен със Закон за търговските марки и промишлените образци. Според него придобиването на правото върху търговска марка става само чрез регистрация в Института за изобретения и рационализации. Преждеползвателят обаче може в определени срокове да поиска заличаване на регистрацията и регистрация на негово име.
Източници на марковото право:
Конституцията на РБ – чл.19, ал.2 – законът създава на всички граждани и юридически лица еднакви равни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
Закон за марките и географските означения – приет на 1 септември 1999г.
Подзаконови актове:
Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения – 2000г.
Наредба за представителите по индустриална собственост – 1993г. с допълнения 1994г. и 1997г.
Наредба за граничните мерки за защита на правата върху интелектуалната собственост – 2000г.
Тарифа за таксите, които се събират от Патентно ведомство – 1999г.
Косвени източници: ЗЗД, ЗАНН, НК чл.172б, ГПК, ЗЗК
Външни източници: Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост- 1883(България я ратифицира с Указ 1965г.).
Мадридската спогодба за международна регистрация на марките - 1891(България я ратифицира с Указ 1985г.)
Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки – 1957г. (България я ратифицира 2000г.). Самата спогодба обаче е била въведена в България още с разпореждане на Мин.съвет от 1965г.
Виенска спогодба, учредяваща Международната класификация на образните елементи на марките- 1973г. (България я ратифицира 2000г.)
Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС). Прието в Маракеш през 1994г. България се присъединява към него със закон от 1996г. в сила от 2000г.
Субект на правото върху търговска марка е онова лице, на което закона признава възможността да упражнява всички или отделни правомощия, произтичащи от регистрацията на марката.
Първични способи за придобиване на право върху търговска марка: Съгласно чл.10, ал.1 и 2 от ЗМГО, правото върху търговска марка се придобива чрез регистрация от лицето, което първо е подало заявка за това. Това могат да бъдат само български физически или юридически лица, както и чуждестранни юридически или физически лица от държави, които участват в международни договори, по които РБ е страна, а от други държави – при условия на взаимност. Правото върху търговска марка може да бъде собственост и на повече от едно лице. Всеки съпритежател на търговска марка може да използва марката без съгласието на останалите съсобственици и без да се отчита пред тях за резултатите от това използване, освен ако между тях е бил уговорено друго и то в писмена форма.
Вторични способи за придобиване на правото върху търговска марка: продажба, замяна, дарение и въобще всяка сделка, с която с прехвърля собствеността; лицензиране – изключителна и неизключителна лицензия.
Особени случай при притежаването на търговска марка:
Колективните търговски марки са марки, които са притежание на сдружение на производители, търговци или лица, извършващи услуги, което е юридическо лице. Тази търговска марка отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от тези на други лица, нечленове в него. Фактически марката се използва не от сдружението, а от неговите членове. Правото върху такава търговска марка не може да се прехвърля, нито да се отстъпва с лицензионен договор.
Сертификатните търговски марки удостоверяват състава и начина на изработване, качеството или други характеристики на стоките или услугите, произвеждани или предлагани от лица, които имат разрешението на притежателя на такава търговска марка и действат под негов контрол. Самият притежател на такава марка не може да я използва, неговото задължение е да дава разрешение за такова използване и да контролира тази дейност.
Обект на правото върху търговска марка: това е самата марка. Съгласно чл.9, ал., от ЗМГО, марката е знак, който е способен да отличава стоките и услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Тези знаци според чл.9, ал.1 ЗМГО могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, форма на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци, както и всякакви комбинации от така посочените знаци. Изброяването е изчерпателно.
