22/11/2022
Първа награда
Яница Пламенова, IX клас, VI СУ „Св. Св. Кирил и Методий“, град Перник
Интернет - приятел или враг
„Когато станах президент, само ядрените физици бяха чували за интернет.
Сега, дори котката ми си има собствена страница.“
Бил Клинтън
Интернет пространството може да бъде наш приятел или враг, но зависи как го използваме, кога и защо. Някой ще каже, че това звучи твърде клиширано и ще се съглася, но донякъде... Зад клишето се крие освен огромно количество информация, една тъжна истина за загубата на нормалност в човешките отношения.
Интернет е наш приятел, тъй като от една страна ни помага да получим експресна информация за всичко, позволява ни да видим всичко, което искаме, да се разсейваме от всичко, които ни заобикаля, но от друга страна - ни разконцентрира. Загубени във виртуалното пространство не чуваме хората около нас и придобиваме навика „да се изключваме“ от реалния свят.
Интернет пространството и огромно и пълно със сайтове и социални мрежи . Благодарение на социалните мрежи ние комуникираме по-лесно, гледаме това, което ни харесва, създаваме нови приятелства и разбираме много нови неща, опознаваме света около нас, а и не само... Чрез социалните мрежи се докосваме и до живота на хората, до това как те прекарват времето си и до чувствата им. Чудя се обаче – защо започнахме да чувстваме през телефоните си, а болката на човека до нас – игнорираме?...
Интернет и технологиите ни помагат също така да учим, да провеждаме часове, част от онлайн обучението, през което преминахме, да правим тренировки, да отбелязваме важните за нас неща, да се подсещаме за ангажименти и да отбелязваме свършените такива, както и да ги вършим други...бързо, лесно и без загуба на време. Например кандидатстване за гимназия\университет, някой изпити и т.н. Също така чрез Интернет можем да пазаруваме и да четем, до участваме в различни състезания, да продаваме и купуваме. Точно заради това той е наш много добър приятел .
Интернет обаче може и да бъде голям враг за нас, както и голяма пречка за правилното развитие на човек, най-вече на децата, когато се касае за тяхното здраве и психиката. Свидетели сме на голям процент заболявания сред децата и младите хора, затлъстяване, липса на двигателна активност, развалено зрение, именно от дългия престой в Нета.
Друга опасност също не е за подценяване в социалните мрежи и сайтовете - има много хора с лоши намерение, които обикновено чакат някой по-наивен, за да го наранят или да го принудят да направи нещо вредно за света около него или за самият себе си. Така зад привидното приятелство разбираме, че сме попаднали на враг, от който няма измъкване. Това е част от кибертормоза, на който всеки ден са подложени десетки хора и повече от често, точно заради този тормоз - психиката на хората отслабва или се срива. Интернет ни вреди също така, защото отнема много голяма част от вниманието ни, което без него може да бъде заето в учене или правене за нещо полезно в дома, училището или мястото, на което се намираме. Нещо полезно за природата или за самите нас. Сърдим се на родителите си, когато ни говорят, смятаме учителите за хора с остаряло мислене и вярваме в своята правота, докато не изпатим от своята пристрастеност към технологиите. Заемащ по-голямата част от вниманието ни, Интернетът ни кара да забравяме за някой от нещата, които по принцип са част от задълженията или от живота ни, а когато трябва да поемем ангажимент – първата ни стъпка е да попитаме Google как да се справим със задачата.
Освен това има и доста други минуси като насилственото съдържание, което също ни се предоставя, също така неподходящата информация за определен човек или възрастовата му граница. Трудно е да ни контролират родителите, но за сметка на това Мрежата контролира нашите интереси, страхове и мисли.
Интернет ни предлага голямо количество информация, но нейната надеждност е съмнителна и невинаги вярна. Също така има спам и принуждаване за извършаване на действия, против желанието на хората. Поради това, че в социалните мрежи може да контактуваме с всеки, без значение колко далеч сме, ни отнема способността да комуникираме на живо - очи в очи. Толкова много хора предпочитат да напишат съобщение на някого и да кажат всичко, което искат именно там, пред това да се видят и да го кажат в очите. Питам се – това страх ли е, нежелание за комуникация или просто загуба на нормалност в отношенията?
В социалните мрежи може да има и кражба на лични данни и информация, които биха могли да съсипят човек.
И така... Интернет може да бъде и двете за нас и Е, но всичко зависи от това как го използваме. Важно е да не забравяме, че сме хора, които имат нужда от социално общуване, а не роботизирани човешки същества, движещи се по команди, без собствено мислене. Смятам, че е важно да преценим дали можем да подчиним врага на собствените си интереси и да го превърнем в приятел, на когото можем да се доверим.
