11/01/2021
Решение на седмицата: Решение по гр. дело No 748/2018 г. на Районен съд Варна
Все по-често собственици на домашни любимци завеждат дела срещу ветеринарни клиники за неправилно лечение, довело до смъртта на техния домашен любимец. В практиката се поставят въпроси, свързани най-вече с проблема за обезщетенията за неимуществени вреди, претърпяни в следствие на смъртта на домашния любимец, тъй като нашето право третира животното като вещ. В тази връзка интерес представляват решенията на съда по дела за „ветеринаромедицински грешки“. Ето защо днес Ви представям едно такова решение на Районен съд-Варна.
Фактите:
След извършена кастрация на котка настъпили усложнения, които наложили неколкократни посещения във ветеринарната клиника, където е извършена операцията. Въпреки лечението с медикаменти, животното починало няколко дни след оперативната интервенция.
Назначената експертиза, извършена от ветеринарен лекар, установява, че не са извършени пълни изследвания в предоперативния период, като по този начин не е установено предходно заболяване на животното, при което тази операция е противопоказана. Сочи, че доколкото показателите урея и креатинин са били леко завишени в предходен етап, лекарите биха могли да се усъмнят и за сърдечен проблем, защото когато са много завишени, е налице проблем с бъбреците, но когато са леко завишени, може проблема да е друг, включително сърдечен. Според вещото лице отказът на собственика да бъдат извършени изследвания е следвало да бъде обективиран в декларацията информирано съгласие, като невписването му е пропуск. Освен това сочи, че преди подписване на декларацията на собствениците следва да бъде всичко добре разяснено, защото ако са били предупредени за евентуален сърдечен проблем, може би не биха подписали декларацията. В настоящия случай те като пациенти са се доверили на лекарите. Вещото лице заявява още, че ако животното не се възстанови напълно до 24 часа от операцията, следва да бъде хоспитализирано. На въпроси, свързани с упойката, сочи, че ако е налице сърдечен проблем, той може да се усложни от упойката, като животно с такъв проблем трябва да се обдишва с кислород по време на операцията , като не е записано дали това е правено. Според вещото лице при съмнение за сърдечно заболяване, са налице различни съвременни методи за установяване на хипертрофичната кардиомиопатия. Сочи, че от това заболяване котката е могла да почине и без операцията, но че тя може и да е ускорила процеса, както и че полза от риска би имало само, ако е операцията е животоспасяваща. Вещото лице е категорично, че откритите при аутопсията изменения не са настъпили след смъртта.
Правни изводи:
„В българската правна доктрина животното съставлява вещ. Следователно домашният любимец се явява вещ, която е собствена на своя стопанин. Ноторно известно, а и житейски разбираемо е, че стопанинът на домашен любимец, който е починал, търпи негативни емоции от загубата, които могат да варират в своя интензитет. Въпреки това стои въпросът допуска ли българското законодателство обезщетяване на неимуществени вреди от унищожаването/повреждането на вещ. Редица автори, в това число Т. Конов, В. Таджер и др., приемат принципната възможност за обезщетяване на неимуществени вреди от засягане на имуществени блага. В този смисъл е и Решение № 1102 от9.IV.1981 г. по гр. д. № 623/81 г., I г. о., в което е прието, че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, произлезли от непозволено увреждане, а и естеството и характерът на страданието, за които се присъжда такова обезщетение. По справедливост също така се определя и кръгът на лицата, които имат основание да предявят иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди. Следва да се има предвид също обстоятелството, че Република България е ратифицирала и Европейската конвенция за защита на животните компаньони, както и други Европейски конвенции на Съвета на Европа за защита на животните. Като страна-членка на ЕС Република България следва да съобрази и редица директиви, приети в тази насока. Отделно от това, в България са приети Закон за защита на животните, Закон за ветеринарно-медицинската дейност, Кодекса за добра ветеринарно медицинска практика и професионална етика на Българския ветеринарен съюз, а в Наказателния кодекс са инкриминирани и деяния, свързани с отношението към животните. Всичко изложено води до извода, че хуманното отношение към животните е издигнато в ценност, която се защитава и правно. Съгласно Европейската конвенция за защита на животните компаньони „животно компаньон“ е всяко животно, отглеждано или с намерения да бъде отглеждано в домашни условия за лично развлечение и компания. Безспорно по делото е, че такова животно е била и котката **, която както и останалите животни компаньони е в специални отношения със своите стопани и допринася за качеството им на живот. Съвсем естествено е при загубата на животното компаньон да бъде допусната и възможността за стопанина да претендира обезщетение за неимуществени вреди от деликвента.“
Съдът подробно е анализирал показанията на свидетелите и заключението на вещото лице. Приема, че е бил налице отказ от страна на собственичката на котарака да бъдат извършени изследвания преди операцията, но „независимо от отказа на стопанина да се направят изследвания, съдът намира, че в настоящия случай лекарите не е следвало така прибързано, и дори лекомислено, да пристъпват към операцията“. Съдът кредитира заключението на вещото лице, според което възрастта на животното изисква извършване на конкретен пакет с изследвания, без които не може да се пристъпи към операция.
Лекарите обаче са разчитали на изследвания от преди 2-3 месеца, които са били още по-ограничени по обем. Съдът взима предвид обстоятелството, че лекарите са били запознати със състоянието на домашния любимец, защото са го наблюдавали близо година и е „следвало да осмислят ситуацията комплексно“.
Съдът отдава значение и на ролята на информираното съгласие на стопанина и обстоятелството, че е следвало да му бъдат „подробно разяснени всички обстоятелства, касателно операцията – за това се нарича информирано съгласие“. Ветеринарите са могли да обяснят на стопанката, че предвид предходното състояние на животното и неговите години, изследванията са от особена важност – нещо, което те не са направили. Стопанката при липса на специални познания е естествено да се довери на преценката на лекарите. Действително те не биха могли да я задължат да се съгласи да бъдат направени изследвания на животното, но предвид необходимостта от същите и обстоятелството, че операцията не е била животоспасяваща, в който смисъл крие неоправдан риск, съдът намира, че лекарите е следвало да откажат да оперират животното. „Такъв подход, а именно пристъпване към рутинна операция без необходимите за това изследвания, предвид несъгласието на пациента да бъдат извършени, в хуманната медицина, би бил недопустим. Не следва да е допустим и във ветеринарната медицина, още повече предвид гореизложените множество правни актове, относими към защитата на животните. Не на последно място, тук става въпрос за животно компаньон, което както беше посочено, има специално място в живота на стопаните си.“
Съдът приема, че са нарушени следните разпоредби: чл.39, ал.2, т.12 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и Кодекса за добра ветеринарно медицинскапрактика и професионална етика на Българския ветеринарен съюз, според който ветеринарният лекар трябва: достигайки до окончателната диагноза, взимайки предвид възрастта на животното, степента на травма или заболявания и вероятното качество на живот след лечението, ветеринарният лекар трябва да направи пълна и реалистична оценка на възможностите за лечение или евтаназия, изхождайки от мисълта за благоденствието на животното (част 4, т.1.3); да обясни достатъчно ясно възможностите за терапия, кактопрогнозите и възможните странични ефекти (част 5, б.А, т.6); да получи съгласие от клиента, с изключение на случаите, при които изчакването ще застраши здравето наживотното /за да даде писмено информирано съгласие клиентът трябва да е запознат с рисковете/ (част 5, б.А, т.7). Съгласно част 5, б.А, т.12.1 ветеринарният лекар може да откаже да извърши манипулация в случаите, когато поисканата ветеринарно медицинска намеса противоречи на действащото законодателство и /или на професионалните и етични норми, заложени в този Кодекс.
