Адвокат Филиз Шабанова

06/10/2026

06/10/2026

Когато социалният доклад е непълен: какви са правата на родителя???????

Социалният доклад, изготвян от съответната Дирекция „Социално подпомагане“ чрез отдел „Закрила на детето“ , представлява специфично писмено доказателствено средство в производствата, засягащи права и интереси на деца (спорове за родителски права, мерки за лични отношения, местоживеене, издръжка, ограничаване или лишаване от родителски права). Правната му същност и функции в съдебния процес се характеризират със следните особености:
1. Доказателствено средство, а не административен акт или решаващ съдебен акт. Социалният доклад отразява данните, събрани от социалния работник при анкетирането и проучването на средата, желанията и потребностите на детето, родителския капацитет, битовите условия и подкрепящата среда.
2.Социалният работник не е правораздавателен или административно-наказващ орган, а експерт в областта на социалната закрила, поради което докладът и изразените в него становища и препоръки нямат характер на властнически акт.
3. Липса на обвързваща сила за съда. Социалният доклад не обвързва съда нито по отношение на фактическите си констатации, нито по отношение на направените крайни изводи или препоръки. Съдът е длъжен да го прецени поотделно и в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства — гласни (свидетелски показания), писмени (документи от лечебни, учебни и детски заведения), изслушване на родителите и на детето, както и заключения на съдебни експертизи.
4. Засилено служебно начало и водещ интерес на детето.Съгласно задължителната практика на Върховния касационен съд (ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС), в производствата относно мерките за родителски права и лични контакти служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало. Съдът служебно следи за осигуряването на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Поради това съдът не може да се задоволи с формално възприемане на социалния доклад, ако същият е непълен, необоснован или компрометиран.

В реалната съдебна практика често се срещат хипотези, при които социалното проучване стартира по инициатива или по сигнал на единия родител, който насочва фокуса на социалния работник преимуществено към своите твърдения и умишлено излага данни, дискредитиращи другия родител.
Работата на социалните трябва да отговаря на нормативни стандарти за провеждане на социалното проучване
съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, както и методическите указания на Агенцията за социално подпомагане и Държавната агенция за закрила на детето. Социалният работник е длъже да събере информация от широк кръг независими източници: детето, двамата родители, роднини, съседи, детска градина/училище, личен лекар и други институции, да запази строг професионален неутралитет и обективност, като се въздържа от едностранчивост, предубеденост и морално съдене. Официалните указания изрично подчертават, че пристрастието към единия родител предопределя неуспеха на работата по случая и компрометира закрилата на детето.
Социалният работник е длъжен да предостави изготвения социален доклад за запознаване на двамата родители преди предаването му на съда.

# Правни последици при насочвано или пристрастно проучване!!!
Когато социалният работник възприеме некритично разказа на единия родител, проведе срещи единствено или преобладаващо в неговия дом или пренебрегне позицията на другия родител се стига до опорочаване на доказателствения материал, тоест докладът страда от порок в изходните фактически данни (непълнота, едностранчивост, фактическа недостоверност). Вместо да отразява непосредствени обективни констатации, докладът се превръща в преразказ на субективни твърдения на водещия родител. Некритичното отразяване на манипулирани детски изявления или родителски клевети може да затвърди синдром на отчуждение, вместо да го идентифицира и преодолее.

Страната, която счита, че социалният доклад е манипулиран, едностранчив или изготвен пристрастно под диктовката на другия родител, разполага с няколко ефективни процесуални инструмента в гражданския процес:
1. Изрично оспорване, което трябва да се случи своевременно в съдебно заседание.
2. Искане за нов социален доклад от съответната ДСП;
3. Призоваване и разпит на социалния работник като свидетел;
4. Назначаване на съдебно-психологическа / комплексна експертиза.
Съгласно практиката на ВКС (Решение № 332/2014 г. по гр. д. № 3697/2013 г.), страната е длъжна изрично да заяви оспорване на доклада при представянето му по делото. Оспорването следва да конкретизира дали се касае за нарушенията на методиката при изготвянето (липса на посещение на адреса на втория родител, непроведени разговори с детето в неутрална среда, отсъствие на информация от личен лекар или училище) или наличието на фактически неверни или превратно интерпретирани данни.
Можете да поискате изготвяне на нов или допълнителен социален доклад
Съдът е длъжен да събере пълна информация за битовите, моралните и материалните условия при двамата родители. Когато докладът съдържа данни само за единия родител или е останал непълен, съдът е длъжен служебно или по искане на страната да възложи изготвянето на нов социален доклад на ДСП по местоживеенето на другия родител. Отказът на съда да изиска такъв доклад при липса на достатъчно други доказателства съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което води до отмяна на решението.
В тези производства процесуални преклузии за събиране на доказателства не важат, тъй като интересът на детето налага пълно изясняване на фактите във всяка фаза, включително пред въззивния съд.
Можете да поискате и призоваване и разпит на социалния работник в открито съдебно заседание. В съдебната практика се приема за допустимо социалният работник, изготвил доклада, да бъде разпитан в качеството на свидетел (или да даде устни разяснения), за да се установи какви реални действия по проучването са извършени, от кои източници произтичат твърденията в доклада и дали са проверявани, проявено ли е лично пристрастие, конфликт на интереси или внушение от водещия родител.

Назначаване на съдебно-психологична или комплексна психолого-психиатрична експертиза, когато в доклада се правят оценки на психологическата привързаност, родителския капацитет или има съмнения за родителско отчуждение, социалният работник не разполага със статута и специалните знания на съдебно вещо лице. При данни за отчуждаващо поведение съдът задължително изслушва вещо лице — психолог.

Когато става въпрос за дете, всеки факт има значение.Съмненията относно съдържанието и начина на изготвяне на социален доклад не бива да остават без проверка. Важно е съдът да разполага с пълна и обективна информация, а при необходимост да бъдат изслушани социалният работник и компетентни вещи лица.
Ако смятате, че по Вашето дело не са изяснени всички обстоятелства, доказателствата не са били правилно обсъдени или има данни за пристрастност, потърсете професионална юридическа помощ и защита на правата и интересите на детето..

03/10/2026

⚖️ Делба на имуществото след развода – как да защитите своя дял?

Прекратяването на брака с развод поражда съществена трансформация в правния статут на благата, придобити от съпрузите по време на брака. Когато между съпрузите е действал законовият режим на общност, бездяловата и неделима съпружеска имуществена общност (СИО) се прекратява и отстъпва място на обикновената дялова съсобственост. Този преход обаче поставя сложни правни въпроси относно определянето на действителния обем на правата на всеки от бившите съпрузи, ликвидирането на имуществената общност и уреждането на облигационните отношения помежду им.Съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака. В резултат на това имуществото преминава в режим на обикновена съсобственост . Изходното законово правило, закрепено в закона, гласи че при прекратяване на общността дяловете на съпрузите са равни (по 1/2 идеална част). Това правило обаче е диспозитивно по своя характер и представлява оборима законова презумпция, която може да бъде преодоляна по съдебен ред чрез няколко самостоятелни правни института:
• Вещните права, придобити възмездно по време на брака, са общи, като съвместният принос (парични средства, труд, грижи за децата и работа в домакинствот) се предполага до доказване на противното. Съпругът, който твърди пълна липса на принос от страна на другия съпруг (напр. поради трайна дезинтересираност, продължителна фактическа раздяла без общо стопанство и взаимна помощ), може да предяви отрицателен установителен иск или да направи съответно правоизключващо възражение в делбеното производство.
• Не стават съпружеска общност и остават индивидуална собственост вещните права, придобити преди брака, както и тези, придобити по време на брака по наследство или чрез дарение, вещите за обикновено лично ползване и за упражняване на професия или занаят, както и правата, включени в търговското предприятие на съпруг — едноличен търговец.
Изключително важен коректив на общността е институтът на трансформацията на лично имущесто:
1. Пълна трансформация: Вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество (напр. със средства от продажба на предбрачен имот, наследени пари или дарения), са изключителна лична собственост на придобилия ги съпруг.
2. Частична трансформация: Когато имуществото е придобито отчасти с лични средства и отчасти с общи семейни средства, лично притежание на съпруга е съответната идеална част, освен ако тя е незначителна, а останалата част става СИО (респ. съсобствена след развода при равни квоти).
Съгласно Тълкувателно решение № 5/2013 г. от 29.12.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 4), трансформация може да се установява независимо от това дали в нотариалния акт за покупко-продажба като купувачи фигурират двамата съпрузи или само единият от тях. Критерият за трансформация е изцяло обективен — изследва се произходът на вложените в придобиването средства. Семейният кодекс предвижда възможност за конститутивно определяне на по-голям дял от общото имущество в две специфични хипотези:
1. По-голям дял в полза на съпруга, упражняващ родителските права: Съдът може да определи по-голям дял, ако отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца създава за този родител особени затруднения. Наред с това този съпруг получава извън своя дял и движимите вещи, предназначени за отглеждането и възпитанието на децата.
2. По-голям дял поради значително надхвърлящ принос: Прилага се в изключителни случаи, когато приносът на единия съпруг (чрез парични средства, труд и стопанска инициатива) значително надхвърля приноса на другия съпруг при съпоставяне с всички форми на нематериален принос (грижи за домакинството и децата). Искът се предявява за цялото имущество, а не за отделна вещ (ППВС № 5/1972 г.; Решение № 117/2020 г. по гр.д. № 780/2020 г. на ВКС).
⚠️ Исковете за по-голям дял и стойностните претенции могат да се предявят в строг 1-годишен преклузивен срок от прекратяването на брака (влизането в сила на съдебното решение за развод). За иска по чл. 29, ал. 1 СК срокът тече от влизането в сила на решението за предоставяне на родителските права. Изтичането на този срок погасява правото на иск окончателно и съдът следи за него служебно!

Правото на делба е неделимо и не се погасява по давност. Прекратяването на съсобствеността се осъществява по два основни начина:
1. Доброволна делба: Договорът за доброволна делба на недвижим имот задължително се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите и подлежи на задължително вписване в Имотния регистър . Това е най-гъвкавият и финансово икономичен способ, позволяващ разпределение на имотите в натура, поставяне в един дял срещу парично уравнение или продажба на трето лице
ЗАЩО Е КРИТИЧНО ДА ПОТЪРСИТЕ СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЮРИДИЧЕСКА ПОМОЩ?
Материята на имуществените отношения след развод е една от най-сложните в гражданското право, изискваща задълбочено познаване на материалния закон, процесуалните преклузии и обемната практика на ВКС. Пропуските при правната защита водят до необратими последици:
• Преклузия на права: Пропускането на 1-годишния срок по чл. 31 СК или непредявяването на възражение за трансформация в срока за отговор по води до окончателна загуба на възможността за претендиране на по-голям или изключителен дял.
• Доказателствена тежест: Успешното доказване на трансформация или липса на принос изисква прецизно събиране на банкови извлечения, договори, счетоводни експертизи и свидетелски показания, съобразени със стриктните стандарти.
• Финансова сигурност при делбата: Професионално структурираният договор за доброволна делба или адекватното процесуално представителство в съдебната фаза спестяват хиляди левове от държавни такси, обезценяване на имоти при публична продан и неоправдани разходи за подобрения.

Не поемайте излишен риск с имуществото, градено с години. Консултирайте се със специализиран адвокат своевременно, за да защитите законните си права и интереси в пълен обем.

📞 За правна консултация, процесуално представителство и изготвяне на договори за делба: Адвокат Филиз Шабанова, със съдебен адрес: гр.Добрич, ул. "Отец Паисий" 34, ет.2, офис 3, тел.за връзка: 0889 18 31 29

17/08/2026

Знаете ли, че… ⚖
При развод имотът не става автоматично лична собственост на съпруга, на чието име е придобит?
Съгласно Семейния кодекс, когато имот е придобит по време на брака, той може да бъде част от съпружеската имуществена общност, независимо на чие име е записан.
🔹 За възникването на съпружеска имуществена общност е необходим съвместен принос.
🔹 Този принос не се изразява само в това кой е дал парите за покупката. Законът признава както прекия материален принос – доходи, средства, личен труд, така и косвения принос – грижи за децата и работа в домакинството.
🔹 Още по-важно – съвместният принос се предполага. Съпругът, който твърди, че придобитото имущество е негова лична собственост поради липса на принос от другия съпруг, трябва да докаже това.
📌 Според Тълкувателно решение № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, за да се отрече съвместният принос, следва да бъде доказана пълната липса на принос от страна на другия съпруг във всичките му възможни форми.
Това означава, че само фактът, че единият съпруг е работил, получавал е доходи или е платил покупната цена, не е достатъчен, за да се приеме автоматично, че имотът е негова лична собственост.
⚖️ В практиката на ВКС се приема, че законът изисква съвместен, но не непременно равен принос.
Следователно приносът на единия съпруг може да бъде свързан не с пряко финансиране на покупката, а с грижите за децата, домакинството и създаването на условия другият съпруг да реализира своите доходи.
👉 С други думи: това, че единият съпруг е носил заплатата вкъщи, не означава непременно, че е придобил имота сам.
За да се приеме, че имотът е придобит без съвместен принос, трябва да се докаже не просто, че другият съпруг не е дал пари, а че е бил напълно дезинтересиран от семейния живот и не е допринесъл по никакъв начин.
📚 Тази позиция е застъпена в ТР № 2/2022 г. по т. д. № 2/2022 г. на ОСГК на ВКС, както и в решение № 13/16.02.2016 г. по гр. д. № 3888/2015 г. на III г.о. на ВКС.
Имате въпроси относно собствеността върху имот, придобит по време на брак? Потърсете правна консултация, преди да предприемете действия – особено когато става въпрос за делба или установяване на лична собственост. ⚖️

17/07/2026

„АКИФОВ-СЕЙФТИ“ – ГАРАНЦИЯ ЗА ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ В ТРУДОВАТА МЕДИЦИНА В ДОБРИЧ
https://pronewsdobrich.bg/%E2%80%9Eakifov-seyfti%E2%80%9C-%E2%80%93-garantsiya-za-profesionalizam-v-trudovata-meditsina-v-dobrich-p662011

09/06/2026

Както обещах, споделям две съдебни решения от моята практика, които считам за особено значими. Те са важни не само заради конкретния правен резултат, а и защото показват нещо, което често изглежда трудно постижимо – че справедливостта може да възтържествува, когато е подкрепена с професионализъм, упоритост и вяра в правото.

Предлагам ви да се запознаете с тях. Убеден съм, че те съдържат поуки и послания, които надхвърлят рамките на конкретните казуси и напомнят защо усилията в защита на правата на хората си заслужават.

https://dobrich-adms.justice.bg/bg/715?from=&to=&actkindcode=&casenumber=152&caseyear=2025&casetype=
https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=2621136&code=vas&guid=1275796650

За жалби и електронни документи по дела, информация за извършване на процесуални действия в електронна форма :

05/06/2026

Какво представлява запрещението и какви са правните последици?
Според българското законодателство запрещението бива два вида: пълно и ограничено. То се постановява от съда спрямо лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да разбират или да ръководят постъпките си.
При пълно запрещение лицето се приравнява на малолетно дете (под 14 години). То губи правото да извършва правни действия самостоятелно. Всички сделки се сключват от назначен настойник от негово име и в негова полза.
При ограничено запрещение лицето се приравнява на непълнолетно (между 14 и 18 години). То може да извършва само дребни, обикновени сделки за задоволяване на текущи нужди, но за по-важни действия (продажба на имущество, теглене на спестявания) е необходимо задължителното съгласие на назначен попечител.
2. Защо да искаме поставяне под запрещение на едно лице?
Основната причина е защита. Хората с тежки ментални увреждания са изключително уязвими и лесно могат да станат жертва на имотни измами, да подпишат неизгодни договори или да извършват действия, които ще ги лишат от средства за съществуване. Запрещението ви дава легитимност да се грижите за близкия си и да управлявате делата му изцяло в негов интерес.
3. Ще мога ли да продавам имуществото или да тегля пари от банковата му сметка?
Да, но само със строго разрешение от Районния съд и при доказана необходимост. Като настойник или попечител нямате право свободно да се разпореждате с парите и имотите му като с лични. За всяка продажба на имот или теглене на по-голяма сума от банката, се подава отделна молба до съда. Трябва да докажете (с фактури, медицински документи), че средствата ще отидат за лечение, лекарства или специализирани грижи за болния.
4. Как протича процедурата и кой е компетентният съд?
Процедурата протича по строго определен законов ред. Компетентен да разгледа делото е Окръжния съд по местоживеене на лицето, за което се иска запрещението.
Кой може да подаде молба? Съпругът, близки роднини, прокурор или всяко лице, което има правен интерес.
Участието на прокурор е задължително. Съдът изслушва лицето (ако състоянието му позволява) и задължително назначава съдебно-психиатрична експертиза. Вещите лица (лекарите) трябва да установят конкретното заболяване.
5. Колко ще струва това дело?
Процедурата е свързана с няколко вида разходи: държавни такси, експретиза и адвокатски хонорар. Самата държавна такса за образуване на делото в съда е относително ниска – обикновено около 45 лева; депозитът за вещо лице (лекарите-психиатри) от 200 до 300 евро. Хонорарът на адвоката се определя съобразно Наредбата за адвокатските възнаграждения.

Настоящата публикация има информативен характер и не представлява правна консултация . Напомням, че всеки казус е уникален, изисква индивидуален подход и детайлно проучване на документацията, което може да стане само при официално възлагане на правни услуги.

02/06/2026

С цел осигуряване на максимално качество и прецизност, консултации по телефона не се извършват. Моля, запишете своя час за лична среща с мен на тел. 0889 18 31 29 .
• Благодаря за разбирането!