Адвокатска кантора "Аврамова"

30/08/2026

Споделено родителство чрез привременни мерки – винаги ли е в интерес на детето?

Въпросът не е дали споделеното упражняване на родителските права е принципно допустимо. То може да бъде напълно подходящо, когато родителите са способни да си сътрудничат и конкретните обстоятелства го налагат.

Проблемът възниква, когато равновременен режим се въвежда чрез привременни мерки, при висящ конфликт между родителите и преди фактическата обстановка да е изяснена в достатъчна степен.

Равенството на родителите не означава автоматично равенство на времето, което детето прекарва при тях. Водещият критерий е най-добрият интерес на детето, а не математическото разпределение на времето.

Равновременният режим предполага много повече от две жилища. Той изисква висока степен на комуникация, координация и доверие между родителите – относно училище, здраве, транспорт, извънкласни дейности, почивки и ежедневните решения за детето.

Когато между родителите съществува тежък и устойчив конфликт, този модел може да има обратен ефект. Вместо да гарантира равнопоставеност, той може да превърне детето в посредник между двама възрастни, които не могат да комуникират ефективно. Детето започва постоянно да се адаптира между две домакинства, два режима и две конфликтни родителски позиции.

Особено внимание изисква временният характер на привременните мерки.

Тяхната цел е да осигурят стабилност и предвидимост до приключване на спора, а не да превръщат детето в участник в своеобразен „тест“ дали режимът 50/50 ще работи.

Привременната мярка не би следвало да създава фактическа среда, която впоследствие да предопределя спора по същество. Ако чрез временния режим бъде създадена нова трайна организация на живота на детето, самият факт на нейното съществуване впоследствие може да бъде използван като аргумент, че детето вече се е „адаптирало“ към нея.

Това поражда съществен процесуален и материалноправен въпрос: не трябва ли временната организация да бъде максимално щадяща и да запазва стабилността на детето до окончателното изясняване на всички релевантни обстоятелства?

Това не означава, че съдът не може да постанови равновременен режим.

Означава, че такъв режим следва да бъде конкретно обоснован с интереса на конкретното дете, а не с абстрактното разбиране, че равенството между родителите изисква равенство във времето.

Равенството на родителите е правен принцип.

Равенството на времето не е.

Възможно е и двамата родители да притежават отлични родителски качества, но това само по себе си не означава, че физическото пребиваване на детето в режим 50/50 е най-подходящото решение.

При преценката следва да се вземат предвид възрастта и зрелостта на детето, неговата привързаност към всеки родител, досегашният модел на грижи, училищната и социалната му среда, разстоянието между домовете, възможността за ежедневна грижа и най-вече способността на родителите да комуникират и да вземат решения без да въвличат детето в конфликта.

И още нещо важно:

Широкият режим на лични отношения не е задължително равновременен режим.

Детето може да има много чести срещи, преспивания, ваканции, празници и ежедневна комуникация с другия родител, без времето да бъде разделено математически поравно.

В крайна сметка правилният въпрос не е:

„Как да разделим времето на детето поравно?“

А:

„Каква организация на живота му осигурява най-голяма стабилност, спокойствие и възможност да поддържа пълноценни отношения и с двамата родители?“

Защото детето не е математическа задача.

Равенството между родителите е средство. Най-добрият интерес на детето е целта.

30/08/2026

Кога законът е справедлив — когато е еднакъв за всички или когато резултатът ни харесва?

Напоследък все по-често виждаме как едно и също действие се оценява по коренно различен начин в зависимост от това кой го е извършил.

Когато „нашият“ човек наруши правилата — търсим оправдание.
Когато ги наруши „другият“ — настояваме за най-тежкото наказание.

А когато институциите вземат решение, което не ни харесва, много лесно стигаме до извода, че „няма държава“, „няма справедливост“ или „всичко е нагласено“.

Но има един неудобен въпрос:

Искаме ли истински върховенство на закона — или искаме законът да бъде на наша страна?

Защото двете неща невинаги са едно и също.

Как мислите?

29/08/2026

Райна Аврамова: „Не трябва да противопоставяме правата на детето на правата на обществото и пострадалия“ Реформата в детското правосъдие е необходима. Но

29/08/2026

🚨 ДАВАМЕ ЛИ ДЕЦАТА СИ НА ИНТЕРНЕТА, БЕЗ ДА ЗНАЕМ КОЙ ГИ ВЪЗПИТАВА?

В последните години социалните мрежи престанаха да бъдат просто място за забавление и общуване. За много деца те се превърнаха в паралелен свят, който родителите често изобщо не познават.

Там могат да бъдат приятелите им, но могат да бъдат и хора, които не познаваме. Там има информация и знания, но има и тормоз, унижение, манипулация, сексуално съдържание, зависимости и предизвикателства, които могат да имат трагични последствия.

И най-страшното е, че понякога детето е в опасност, а родителят разбира последен.

📱 Един телефон може да бъде прозорец към света.
Но може да се превърне и във врата, през която в живота на детето ни влизат хора и влияния, които никога не бихме допуснали в дома си.

Затова въпросът вече не е „Колко часа стои детето ми в телефона?“

Въпросът е:

„ЗНАМ ЛИ КАКВО ПРАВИ ТАМ?“

Не вярвам, че решението е просто да забраним интернет. Това е невъзможно и не решава проблема.

Нужни са:
🔹 реален родителски контрол и разговори с децата;
🔹 дигитална грамотност още в училище;
🔹 много по-строг контрол върху платформите;
🔹 бърза реакция при онлайн тормоз и заплахи;
🔹 ясна отговорност за тези, които умишлено се възползват от деца;
🔹 и най-вече – децата да знаят, че могат да кажат на възрастен, когато нещо ги плаши или притеснява.

Защото зад екрана няма „просто някакъв профил“.

Зад екрана може да стои човек, който търпеливо печели доверието на детето ни.

А когато разберем какво се случва, понякога вече е късно.

Нека не чакаме поредната трагедия, за да започнем да говорим.

👉 Интернет няма да възпита децата ни. Ако ние не го направим, някой друг ще го направи вместо нас.

29/08/2026

‼️ При осиновяването няма място за административно забавяне

Темата за електронната система за пълно осиновяване трябва да се обсъжда не политически, а през призмата на най-добрия интерес на детето и правната сигурност.

Семейният кодекс предвижда създаването на Национална електронна информационна система за пълно осиновяване, а Наредба № РД-06-46 от 2024 г. урежда нейното функциониране. Законодателят обаче е предвидил и преходен режим, докато системата бъде реално въведена в експлоатация.
Особено показателно е, че през 2026 г. ВКС образува тълкувателно дело именно заради противоречива съдебна практика относно вписването на деца по новия ред. Самият ВКС посочва, че различните подходи създават съществени затруднения за социалните структури и засягат правната сигурност на участниците в процедурата.

Това вече е проблем, който държавата трябва да реши незабавно.

Моето предложение е конкретно:

👉 Министерството на труда и социалната политика да публикува публичен график за пълното въвеждане и тестване на системата;

👉 да се извърши независим одит на техническата и нормативната готовност;

👉 до окончателното въвеждане да няма прекъсване или забавяне на действащите процедури за вписване и подбор на осиновяващи;

👉 да се създаде механизъм за автоматично проследяване на всеки случай и за сигнализиране при изтичане на нормативно установен срок;

👉 да се гарантира пълна проследимост на действията на администрацията и защита на личните данни, тъй като системата съдържа изключително чувствителна информация за децата и кандидат-осиновителите.

И най-важното – нито една техническа система не трябва да се превръща в причина едно дете да чака по-дълго за семейство.

Дигитализацията е средство, а не цел. Целта е детето своевременно да получи сигурна семейна среда.

Когато става дума за детски съдби, държавата трябва да работи по принципа: „първо детето, после администрацията“.

28/08/2026

ПОЗИЦИЯ НА АДВ. РАЙНА АВРАМОВА: ЕЛЕКТРОННОТО ПАЦИЕНТСКО ДОСИЕ НА ДЕТЕТО ПРИ ПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ – ПРАВО НА ЗДРАВНА ИНФОРМАЦИЯ И ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ

Предложението за нормативни промени, които да позволят актуализиране на данните в електронното пациентско досие при пълно осиновяване, е стъпка в правилната посока.

При пълно осиновяване правната връзка между осиновения и осиновителя е приравнена на тази между роднини по произход. Затова и информационните системи на държавата трябва да отразяват настъпилата правна промяна по законосъобразен, точен и защитен начин.

Тук обаче трябва да се намери много прецизен баланс.

Медицинската информация е особено чувствителна. Необходимо е да се гарантира, че промяната на идентификационните данни няма да води до заличаване или загуба на медицинска история, която може да бъде от съществено значение за здравето на детето в бъдеще.

Особено важна е информацията за наследствени заболявания, алергии, генетични предразположения, предходни диагнози и лечения.

Затова според мен законодателството трябва ясно да разграничи:

идентификационните данни, които подлежат на актуализация, от медицинските данни, които трябва да бъдат съхранени и защитени.

Необходимо е също да има строги правила кой и при какви условия може да получава достъп до данните, как се проследява този достъп и как се предотвратява неправомерното разкриване на информация за произхода на осиновеното дете.

Правото на защита на личните данни и правото на детето на личен и семеен живот трябва да бъдат гарантирани, без това да се превръща в пречка за достъпа до необходимата медицинска информация.

Детето не трябва да бъде поставяно пред избора между защита на личната му история и право на адекватно здравеопазване.

Затова подкрепям идеята за промяна, но тя трябва да бъде извършена с максимална юридическа прецизност – така, че да съчетае интереса на детето, тайната на осиновяването, защитата на личните данни и непрекъснатостта на медицинската информация.

Това не е просто техническа промяна в електронно досие.

Това е въпрос на човешко достойнство, право на личен живот и защита на здравето на детето.

Законът трябва да гарантира и трите.

28/08/2026

ПОЗИЦИЯ НА АДВ. РАЙНА АВРАМОВА ЗА НОВОТО ДЕТСКО ПРАВОСЪДИЕ В БЪЛГАРИЯ

Реформа в детското правосъдие е необходима. Но когато променяме система, която засяга едновременно правата на децата, правата на пострадалите и сигурността на обществото, не можем да си позволим законодателни решения, основани само на добри намерения.

Моята позиция е ясна: детето, извършило престъпление, трябва да получи възможност за поправяне и ресоциализация, но това не може да бъде отделено от принципа на личната отговорност и от защитата на жертвата.

Затова смятам, че новата правна уредба трябва да гарантира поне следното:

1. Ясни законови критерии за всяка възпитателна мярка.
Не трябва да има възможност сходни случаи да получават коренно различно третиране единствено заради субективната преценка на конкретен орган. Законът трябва да определя ясни критерии, съобразени с тежестта на деянието, възрастта, степента на зрялост, риска от повторно престъпление и конкретните обстоятелства.

2. Задължителна индивидуална оценка на всяко дете.
Преди да бъде определена мярка, трябва да има професионална оценка от компетентни специалисти – психолог, социален работник и при необходимост психиатър. Решението не може да се основава единствено на формалното описание на извършеното деяние.

3. Реален съдебен контрол.
Когато държавата налага съществено ограничение върху правата на непълнолетен, трябва да има ефективен съдебен контрол, право на защита и възможност за обжалване. Това е въпрос не само на добра политика, а на принципите на правовата държава.

4. Ясен режим при тежки и повторни престъпления.
Не приемам разбирането, че всяко деяние трябва автоматично да води до еднакъв „възпитателен“ подход. При тежки престъпления, при употреба на насилие и при системно извършване на престъпления законът трябва да предвижда адекватна, пропорционална и контролируема реакция на държавата.

5. Защита на пострадалия да бъде изрично гарантирана.
Детското правосъдие не може да бъде система, в центъра на която стои само извършителят. Пострадалото дете също има права, достойнство и нужда от защита. То трябва да бъде информирано, защитено от вторична виктимизация и да има реална възможност да участва в производството съобразно възрастта и зрелостта си.

6. Възстановително правосъдие – но само при ясни гаранции.
Медиация, възстановителни практики и срещи между извършител и пострадал могат да бъдат полезни, но не трябва да се превръщат в задължителна процедура или в средство за натиск върху жертвата. Съгласието трябва да бъде свободно и информирано.

7. Ефективен контрол върху изпълнението на мерките.
Най-големият риск е да приемем прекрасен закон, който на практика няма кой да изпълнява. Всяка мярка трябва да има конкретен план, отговорна институция, срокове и периодична оценка на резултата.

8. Последици при системно неизпълнение.
Ако непълнолетният многократно и съзнателно нарушава наложените му мерки, законът трябва да предвижда ясна процедура за преразглеждане на случая и възможност за по-интензивна реакция. Възпитателната мярка не може да бъде препоръка без реална правна последица.

9. Специализирани съдии и прокурори.
Детското правосъдие изисква специализация. Необходима е подготовка по детска психология, травма, развитие на личността, семейна среда и международните стандарти за правата на детето.

10. Достатъчно държавно финансиране.
Не можем да закриваме или трансформираме институции, без едновременно да изградим работеща алтернатива. Нужни са центрове, специалисти, социални услуги, програми за работа с родители и механизми за проследяване на риска от повторно престъпление.

И още нещо принципно важно:

Не трябва да противопоставяме правата на детето на правата на обществото и пострадалия.

Правата на детето, извършило престъпление, са фундаментални и трябва да бъдат защитени. Но същото важи и за детето, което е станало жертва. А обществото има право да очаква държавата да предотвратява повторни престъпления и да гарантира обществената сигурност.

Затова моята позиция е за реформа, но не за реформа на всяка цена.

Искам система, която не наказва децата безсмислено, но и не създава усещане за безнаказаност.

Искам възпитание, но с отговорност.

Искам ресоциализация, но с контрол.

Искам защита на правата на детето, но и реална защита на жертвата.

Искам закон, който не просто звучи добре, а работи на практика.

Защото истинската цел на детското правосъдие не е просто да решим какво да направим с едно дете след извършено престъпление.

Целта е да предотвратим следващото престъпление, да защитим следващата потенциална жертва и да дадем реален шанс на детето да не се превърне в престъпник като възрастен.

Това според мен е смисълът на една истинска и отговорна реформа.

31/07/2026

Благодаря Ви, Деница Петрова!

Темида по лунни пътеки върви, oблечена в рокля тъмнолилава. На адвокат Аврамова, своя облик дари и цялата истина, и светла жарава.

09/05/2026