Адвокат Зорница Захариева

23/06/2026

https://legal-tech.bg/profiles/adv-zaharieva

Зорница Захариева – адвокат с дългогодишен опит и специализация в областта на наказателното право. Завършила е магистратура по право през 1999 година в Университет....

30/01/2026

Здравейте! Това е страница създадена от мен - адвокат Зорница Захариева, с цел обмен на информация, получаване съвети и консултации при необходимост. При по-сложни казуси откъм правна и фактическа страна на които не може да се отговори адекватно и правилно на база изложените от потребителя факти и обстоятелства, е налице възможност за лична платена консултация при Ваш интерес. Контакти с моята кантора: e-mail: [email protected], телефон: 088 741 4193. Цената на консултацията ще Ви бъде предоставена след проведен разговор по повод казуса Ви. С уважение - адв. Зорница Захариева.

01/01/2026

Довиждане 2025....Добре дошла 2026! Чиста, нова, бяла! Ще пишем заедно!🎉✨️✨️🎉✨️✨️🎉

24/12/2025

#всички ✨️✨️Нека празниците бъдат благословени, топли, сбъднати и светли за всички! Да сме благодарни и признателни и за случилото и неслучилото се, защото и в двете има дълбок смисъл и път за всеки!✨️

30/06/2025

🚩🚩🚩Написаното от колегата Жекова е важно за всички! Всички имаме деца или внуци!!! Това което ни готвят е поредното безумие! Моля, прочетете!!! Нека сме заедно и по възможност да не допуснем поредния житейски ужас облечен в привидна грижа!

26/06/2025

„Аз мога”

Ако мислиш „сразен съм“, сразен си.
Ако мислиш „не смея“, не смееш.
Ако казваш „бих искал“, но мислиш „не мога“,
просто няма как да успееш.

Ако мислиш,че губиш, „загубен си“,
ще ти каже светът без упойка
успехът се крие във твоята воля
и е в умствената ти настройка.

Ако мислиш „назад съм“, назад си,
който мисли високо, не пада.
Просто трябва да бъдеш напълно уверен
щом си тръгнал да търсиш награда.

Не най-силният, нито най-бързият
обезателно грабват залога,
но човекът, който печели играта,
е тоз, КОЙТО МИСЛИ „A3 МОГА“.

Тези думи често са приписвани на Иван Вазов – някъде като техен автор, другаде като преводач. Предвид характерния стил и подбор на думи на Вазов, сме склонни да вярваме, че истинският автор е Уолтър Д. Уинтъл. Но така или иначе посланието на тази творба е толкова силно, че е хубаво често да си го препрочитаме.

26/06/2025

ФЕЙЛЕТОН /или друга литературна форма/

Из дебрите на пловдивската прокуратура

Тежка мараня задушаваше Филибето. Безмилостният пек беше прогонил "майните" от улиците. Тук-таме се наблюдаваха примрели от жегата котки, умно прилегнали под малкото останали в града сенки. Човешки индивиди почти липсваха, с изключение на съмнително психически уравновесени особи и такива с евентуална липса на витамин "D". Пазарно ориентираните просяците също липсваха. По парещите улици и на самостоятелно причинно основание изминах разстоянието от офиса си до селенията на държавното обвинение. Окуражи ме мисълта, че в автомобил ще загина, пък и по центъра място за паркиране за простосмъртни няма. Опцията за ползване на древния градски транспорт в древния ни, но вечен град избегнах, за да не се озова в отвъдното без време. С ината и жилавостта на половинвековната си възраст стигнах до желаното от мен място. Целта беше една едничка - подаване на жалба в която бях вложила целия си юридически хъс и някои други неща. Пристъпих в хладното фоайе в стил неподдържан мавзолей и се насочих към кабинката служеща за пощенска кутия на обвинението. Около нея авторитетно обход правеше служител на съдебна охрана, а в самата кабинка нямаше никой. На безмълвния ми въпросителен поглед охраната отговори: "Ей сега....". Докато осмислях репликата, пред мен се материализира видение. То ми се представи под формата на фея, носеща току-що закупена бутилка вода от вендинг автомат. Феята грациозно запристъпва към кабинката, опитвайки се да запази равновесие на сабото с което бяха обути нозете й. Полюшвайки бедра поприкрити с къси панталони, все пак успя да влезе в местоназначението си и да приседне на стола. Срещу мен се разкри летен бюст в бял потник. Феята ми промълви: "Кажете?!".... За подаване на жалба рекох..., като приплъзнах свитъка. "С днешна дата ли е жалбата, защото.....", и феята започна да рови в листовете. Тук моето лятно отлетяло търпение се изчерпа и извадих моята вълшебна пръчка. Сдобих се с листченце, на което утре евентуално след телефонен разговор ще мога да получа входящия си номер. Но още се чудя, дали отново да не посетя феята на място?! Някак имам желание още веднъж да попия от това вълшебство.